Кулинарната литература изживява бум в последните години. Един от пионерите в този жанр е Антъни Бурдейн. Според автора на „Поверително от кухнята“ едно от условията да пишеш добре за храна е да си добре осведомен, но никога – сноб. За храната, книгите и навиците си на читател прочутият писател разговаря с „Ню Йорк Таймс“, където бе гост на рубриката „На по книга“.
Какви книги има на нощното ви шкафче?
В момента чета „Churchill and Orwell“ на Томас Рикс. Мемоарите на Греъм Грийн е книга, която съм чел много пъти, но към която продължавам да се връщам. Най-отгоре на купа с книгите ми за четене е „Стоунър“ на Джон Уилямс, следвана от „I Am the Wolf“ на Марк Ланеган, „Римски разкази“ на Алберто Моравия и „Agitator“ на Такаши Миике.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
Наистина велика? „True Grit” на Чарлз Портис е шедьовър, но филмовата версия не ме зарадва. Една от най-великите героини и великолепна книга, изпълнена с велики диалози.
Как решавате какво да четете?
Приятелите ми често ми препоръчват, а и съм лоялен към автори, които вече са ми допаднали. „Ловувам“ и бележки под линия; ако съм наистина заинтересован от дадена историческа тема, ще проследя всичко, което може да се намери по нея. Мога да се загубя в купчина книга, посветена на историята на Конго или специални операции в Югозападна Азия. Убийството на Кенеди ме преведе през десетилетно пътуване през историята на организираната престъпност, ЦРУ, френското разузнаване и алжирския конфликт, войната във Виетнам, Куба на Кастро, КГБ. Такъв съм си.
Какво е най-интересното нещо, което наскоро сте научили от книга?
Обсесията на Оруел към миризмите беше интересна, а да четеш за антисемитизма му – плашещо.
Коя е най-добрата книга за храна, която сте чел?
„Between Meals“ на Ей Джей Либлинг – мемоари за храната в Париж преди и след войната, впечатляващи са. Либлинг е бил ентусиазиран почитател на храната и виното, добре осведобен, но не сноб. Това е ключово условие за доброто писане за храна.
Кои съвременни писатели ви вдъхновяват?
За мен „The Devil All the Time“ на Доналд Рей Полок беше откровение; а също Даниел Удрел, „Кратка история на седем убийства“ на Марлон Джеймс, Лидия Ланч не прощава. Впечатлен съм от безстрашието й. Уилям Волман е плашещ в мащабите, куража и амбицията си. Но когато самият аз не мога да пиша, винаги се обръщам към Елмор Ленард и Едуард Обин.
Кои книги ви носят най-голямо удоволствие?
Дълги истории на мистериозна тематика. Добри биографии.
Кои жанрове избягвате?
Ужаси. Научна фантастика. Поучителни мемоари. Книги са самопомощ. Всичко духовно. Твърде романтични четива за храна. Всички шпионски истории, в които главният герой носи пистолет. Харесвам реалистичните шпионски романи, по възможност с автори бивши разузнавачи.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
Аз я издадох – „Adios“ на Майкъл Руфино.
Коя е последната книга, която ви разплака?
Не се е случвало скоро, но може би „Тихият американец“, тя винаги ми действа по този начин.
Коя е последната книга, която ви ядоса?
„A Million Little Pieces“ на Джеймс Фрей – това е толкова очевидна, прозрачна лъжа, че се чудя кой изобщо би се вързал. Като бивш зависим намирам тази фалшиви мемоари за изкуплението морално отблъскващи.
Коя книга може да изненада с присъствието си в библиотеката ви?
Не знам. Голям почитател съм на Ева Бабиц, имам всичко нейно. Обожавам книгата на Сара Бейкуел за живота и творчеството на Монтен, откраднах си модел за татуировка от нея. Събраните съчинения на Милтън Каниф и детската класика „Шумът на върбите“.
Кои са любимите ви герой и злодей?
Може би Томас Фаулър от „Тихият американец“ или консулът от „Под вулкана“ на Малкълм Лоури. Сред любимите ми злодеи са Еди от „The Friends of Eddie Coyle” и Вон от „Crash“ на Джери Спинели. Но трудно може да се бие Карла от „Smiley’s People“ на Джон льо Каре.
Какъв читател бяхте като дете?
Четях бързо, с удоволствие, обичах приключенски истории и такива за мрачен ужас. Обичах и „Островът на съкровищата“ и Жул Верн.
Ако можехте да накарате президента да прочете една книга, коя би била тя?
Като за начало всекидневната справка на раузнаването му би била добра идея.
Ако организирахте литературно парти, кои трима писатели бихте поканили?
Джордж Оруел, Уилям Бъроуз и Джоан Дидион.
Ако можехте да разкажете нечий живот, чии би бил той?
Б. Травен. Но първо трябва да науча нещо за него, тъй като той все още е мистерия.
Кое ще е следващото ви четиво?
Толстой е голяма празнина в образованието ми, бих искал да прочета „Война и мир“, срам ме е, че още не съм го направил. А имам и купчина ръкописи за следващата си книга.
Кой бихте искали да напише вашата биография?
Вече я написах. А и не ми пука особено какво ще казват хората за мен, след като умра. Предполагам, че Джери Стал би я направил забавна, не ласкателна, но с ужасни подробности.