Лира Литературно-рекламна Агенция
Въпреки че отстрани може и да не изглежда така, животът на писателите не винаги е изпълнен с радости и светлина, отбелязва Bookstr. Сайтът дава за пример петима автори, които получават световното внимание, но най-известните им творби ги карат дълбоко да съжаляват за написването им.
„Планината Броукбек“, Ани Пру
За някои може да е изненадващо, че лентата носител на Оскар всъщност е вдъхновена от кратката едноименна творба на Пру, която за първи път се появява в „Ню Йоркър“ през 1997 г. и която представя сърцераздирателна история за еднополова любов във времена, когато това е напълно недопустимо. Въпреки новаторския си характер, творбата и реакцията на феновете ядосват Пру, според която пренаписването на финала на историята подкопава изконния й характер. „Ще ми се никога да не я бях писала. След като филмът излезе, тя ми носи само проблеми и раздразнение“, споделя в интервю през 2009 г. Пру и още: „Хората просто не могат да понесат финала, те не могат да приемат, че това не е историята на Джак и Енис. Това е разказ за хомофобията, за социалната ситуация, за разбиранията и морала. Но те просто не го схфващат“.
„Челюсти“, Питър Бенчли
Ако сте гледали едноименната класика на Спилбърг от 1975 г., вероятно след това сте избягвали плуването надълбоко. Филмът е вдъхновен от едноименната творба на питър Бенчли, излязла година по-рано и разказваща също за акулата убиец, нападаща невинни плувци. Акулата в крайна сметка е победена от мъж, чиято смърт не впечатлява аудиторията. И лентата, и книгата обаче водят до всеобща паника и превръщане на бялата акула в океански враг номер 1. В последствие Бенчли изразява съжалението си за промяната в обществените нагласи спрямо тези морски създания. „Това, което сега знам, но не знаех, докато пишех книгата, е, че няма просто жестока акула, която да развие вкус към човешка кръв“, разказва Бенчли в интервю през 2000 г. и още: „Ако тогава знаех това, което знам сега, никога нямаше да напиша тази дума. Акулите не набелязват хората и със сигурност не са яростни съзнания“.
„The Anarchist Cookbook“, Уилям Пауъл
Тази противоречива книга представлява наръчник за изработка на експлозиви и производство на дрога. Творбата на Пауъл е писана преди десетилетия в контекста на протестите срещу войната във Виетнам, но се свързва с множество престрелки и противообществени прояви напоследък в САЩ. Поради което авторът изразява съжалението си за написването й, въпреки че го прави, когато е едва 19-годишен. „Мотивацията ми по онова време беше проста – американската армия беше решила да ме изпрати да се бия и вероятно да умра във Виетнам. И исках да публикувам нещо, което да изрази гнева ми. Справих се по единствения известен ми по онова време начин“, споделя Пауъл през 2013 г. и още: „През годините осъзнах, че основната предпоставка зад книгата е дълбоко погрешна. Основната й идея е, че насилието е приемлив начин за постигане на политическа промяна. Вече не вярвам в това“.
„Алиса в Страната на чудесата“, Луис Карол
Една от любимите книги на децата е публикувана за първи път през 1865 г. и първоначално получава негативни отзиви от критиката, но в края на 19 век популярността й нараства. Това е най-известната, но не и единствената творба на Луис Карол. И въпреки че почитателите й се увеличават, авторът й я презира, защото с нарастването на популярността й, Карол придобива все по-голяма известност, което не му харесва. „Цялата тази публичност води до това непознати хора да ме разпознават и да ме сочат с пръст. И мразя всичко това толкова силно, че понякога ми се иска да не я бях писал“, споделя в писмо до приятел Карол през 1891 г.
„Портокал с часовников механизъм“, Антъни Бърджес
Тази книга често попада в списъците с най-добрите книги на всички времена, но също и в забранителни списъци. Тя представя сцени на сексуално насилие и престъпления, а различните читатели ги интерпретират по различен начин, включително и Стенли Кубрик във филмовата й адаптация. „Книгата, с която съм най-известен, предпочитам да не я бях писал“, споделя в биографията си от 1985 г. Бърджес и още: „Тя стана основа на филм, който се оказа, че прославя секса и насилието. Филмът обърка начина, по който хората възприемат книгата и това объркване ще ме преследва до края на живота ми. Не трябваше да я пиша именно заради опасността от това неразбиране, подобно на начина, по който се изкриви възприемането на „Любовникът на Лейди Чатърли“.
