Лира Литературно-рекламна Агенция
Италианската журналистка Ориана Фалачи (1929 – 2006) печели славата си с разнообразни материали. По време на дългата си кариера тя пише романи, статии, военни репортажи и дълбоки материали за куп знаменитости. Но най-голяма популярност печели с хапливите си интервюта, повечето от които са с политически фигури, събрани в най-продаваните й книги през 70-те и 80-те години на миналия век.
В едно от тях тя започва интервю с актрисата Джина Лалобриджида с твърдението: „Мисля, че не си толкова тъпа, колкото казват всички“. При срещата си с либийския лидер Муамар Кадафи тя пита: „Знаете ли, че сте мразен?“.
Нейните интервюта са огромни постижения и се превръщат в глобални събития. Тя е устата, добре подготвена, антагонистично настроена и предизвиква хората да говорят това, което обикновено не биха казали.
Един от съжалилите, че се е поддал на провокациите й е Държавният секретар Хенри Кисиниджър, който през 1972 г. признава в интервю, че е „каубой, който води влак, докато язди коня си пред него.“ Това признание води до недоволството на президента на САЩ по това време Ричард Никсън и предизвиква огромен политически и обществен скандал.
Докато интервюира аятолах Хомейни в Иран през 1979 г., е обвита в чадор. Въпреки това си позволява да критикува положението на жените в Иран. Хомейни й отвръща: „Ако не ти харесва ислямисткото облекло, не си длъжна да го носиш. Чадор носят само младите жени, които заслужават уважение.“ Тогава Фалачи смъква плата от челото си и казва: „Това е много мило от Ваша страна, имам. Щом казваш, аз веднага ще сваля от главата си този глупав средновековен парцал.“
Понякога критикуват Фалачи, че е позьорка и е нарцистична. Но в историята на журналистиката не се е появявала друга като нея. Нито преди, нито днес.
Животът й стана обект на изследване в нова биография: “Oriana Fallaci: The Journalist, the Agitator, the Legend” от колегата й Кристина Де Стефано. Това е първата ауторизирана биография за Фалачи. Книгата представя нови, неразкривани до момента сведения и лични бележки.
Ориана е описана като нисичка – няма и 155 см, и слабичка – под 43 кг, но експлозивна личност. Наричана е La Fallaci и не приема добре редакциите. Но най-силно ненавижда глупаците.
Родеа е във Флоренция. Баща й е мебелист и е член на антифашистката съпротива по време на Втората световна война. Като младо момиче тя също служи на съпротивата като куриер и крие ръчни гранати сред листа на салата. Майка й е интелигентна, но кротка и подтисната. Принудена е по цял ден да готви и да чисти за голямото семейство на съпруга си. Фалачи признава, че избира журналистиката – в онези години предимно мъжка професия, от части, за да отмъсти за майка си.
Печели си име с щекотливи репортажи за социални събития и знаменитости. В средата на 50-те години започва работа за италиански вестници от Холивуд. Материалите й са яростни и критични, но тя е популярна в тези среди. Сред приятелите й са Ингрид Бергман и Шон Конъри. Има дълбока история и е близка спътничка на Шърли Маклейн. През 1963 и 1964 г. прекарва големи периоди в НАСА. Написва две книги за космическата програма на института. Очарова астронавти, като пие и танцува с тях. По време на второто си пътуване към луната, космонавтът Чарлс Конрад носи със себе си снимка на Ориана като бебе.
Фалачи рядко върви по утъпкани пътища. Получава субсидия от Фондацията Форд, която й помага за работата й с НАСА. Скоро обаче финансирането й е спряно, защото от фондацията решават, че не използва парите по предназначение. „Случва се да се намирам в Сейнт Луис и да реша, че веднага трябва да замина за Мексико Сити, за да си купя сомбреро“, обяснява журналистката.
Тя е истинска фурия. Обича самолетите, но се страхува от асансьори. Пуши по почти три кутии цигари на ден и има проблеми със зъбите. Чете си пощата с огромно закъснение, понякога от цели месеци. Освен това е хипохондричка. Облепя звънеца на дома си с бележки, които гласят „Разкарай се!“.
Така и не се омъжва, макар че има няколко дългогодишни любовни истории. Когато се влюбва, обикновено всичко е твърде драматично. Понякога пише нескопосана любовна поезия от тима „Липсваш ми така, както ми липсва дъждът.“ Обича да казва, че има диплома по самота от Сорбоната. И със сигурност обича да е сама, особено, когато трябва да си свърши работата. „Определено имам проблеми да пиша, когато някой е около мен. Мъжете знаят как да се изолират, когато пишат, защото жените им никога не ги безпокоят в такива моменти. Но е различно при жените, защото мъжете постоянно им пречат, като настояват за целувка, или чаша кафе.“
Фалачи прекарва последните десетилетия от живота си между Тоскана и Ню Йорк. Разбира, че кариерата й върви към приключване, когато през 90-те среща големи трудности в опитите си да намери кой да поправи пишещата й машина „Оливети“.
През 1991 г. научава, че има рак на гърдата. След отстраняването й, тя иска да види тумора. „Ти, проклето копеле, дори не си помисляй да се върне. Не стига че ми отне силата! Ще те убия. Ти няма да ме победиш!“, казва тя на тумора.
11 септември, 2001 г. я заварва в Манхатън. От години тя е един от най-яростните критици на исляма и атаката на Кулите-близнаци разпалват още повече яростта й. Последните й три книги са точно на тази тема – отношенията на исляма и Запада. Най-популярната е „Гневът и гордостта“ (2002). В един от бестселърите си тя пише, че „синовете на Аллах се множат като плъхове“. Десните идеи все повече я завладяват и множество левичари я критикуват, че предизвиква омраза.
Но книгите и статиите й все още се четат и са особено популярни. Тя предизвиква борбеността и очарова хиляди. Тя е Ориана Фалачи – хапливият език на журналистиката, която приближава обектите си до очите на читателите си.
