Лира Литературно-рекламна Агенция
Мечтали ли сте си някога да изпиете чаша чай с Мартенския заек и Шапкаря? Или да прекрачите през ципата на огледалото и да потанцувате в кръг с валчестите Туидълдум и Туидълдий? Ако не, сега е моментът. Новият превод на двете вечни книги за деца и възрастни, дело на Светлана Комогорова–Комата, е в ръцете ви. И от вас зависи (за пореден път) да се впуснете в приключенията си с Алиса, които повече от 150 години вълнуват всяко младо и възрастно сърце по планетата.
Когато един преподавател по геометрия, алгебра и логика, какъвто е Чарлс Латуидж Доджсън, реши да се забавлява, той не само сменя името си на Луис Карол. Но и развинтва фантазията си до степен, която кара не един и двама литературни изследователи да откриват в книгата му закони на физиката и дълбоки философски прозрения. Ала не в тях е магията.
А както винаги, в способността на големия автор да ни откъсне от рутината на нашия свят и да ни потопи в друг – ако не по-справедлив, то със сигурност по-вълнуващ и далеч по-интересен.
OOPS, I DID IT AGAIN
Аз съм по шантавите идеи.
Така че когато, 25 години след първото издание на нашия съвместен превод със Силвия Вълкова на двете книги на Карол за Алиса, от издателство „Хеликон“ ми предложиха да им направя нов, напълно различен превод, нямах никакви колебания отново да скоча в заешката дупка.
Не защото смятах, че този път ще се справя по-добре. Предишния ни превод много си го харесвам даже! Интересно обаче ми беше да го направя не по-добре или по-зле, а съвсем иначе. Както казваше един приятел музикант, „състезанията са за конете, а не за музикантите“. Смятам, че това важи за всеки вид интерпретативно изкуство, включително и за преводачите.
Когато обсъждахме идеята, си спомнихме и за Глен Гулд с неговите две версии на „Голдберг вариациите“, и за двата варианта на „Лейла“ на Клептън… А дали и преводач може да направи нещо подобно? Естествено, че може, непоколебимо заявих аз. Макар да не се случва толкова често. Все пак се сещам за поне един прецедент в България – Александър Балабанов е направил два превода на „Медея“, но с различен характер и цел: първият е в проза и следва тясно авторовия текст, а вторият – в стихове, за да бъде поставена на сцена.
Няма да се уморя да повтарям, че колкото повече преводи има едно произведение на даден език, толкова по-добре. На български вече съществуват няколко наистина добри превода на „Алиса“, например тези на Павлина Чохаджиева и на Любомир Николов.
Защо пък да няма и още един?
Светлана Комогорова – Комата
