Начало / Критика / В окото на камерната сцена

В окото на камерната сцена

Крум Гергицов

206834_bПреводачът и критикът (музикален и литературен) Огнян Стамболиев отдавна заяви пристрастието си към творчеството на прочутия  румънския писател от Франция Матей Вишниек (1956). Последователно преведе неговите романи „Паника в града на светлините“, „Господин К. на свобода“, „Планираният хаос“, сборника стихове „Град с един единствен жител“, сборника пиеси „Мансарда в Париж  с изглед към смъртта“. А тази година предложи на читателите нов сборник с пиеси „Пътникът в дъжда“ (изд.“Гея-Либрис“).
Обяснявам си това пристрастие не само с амбицията му да представи  творбите на един вече световноизвестен и признат като значимост автор, но и с личното пристрастие на преводача, базиращо се на вижданията му за съвременно модерно мислене и писане в областта на литературата. В лицето на Матей Вишниек той без съмнение е срещнал  духовно съпричастен автор, допаднала му и философията, излъчвана от неговите произведения. Подобни определения като „модерен поглед“, „екзистенциална нагласа“,“съвременно мислене за театър“ , „глобална философия за света и човека в него“ Огнян Стамболиев открива много осезаемо в творбите на Матей  Вишниек и затова бърза да сподели техния дух с българския читател.
В сборника “Пътникът в дъжда“, излязъл наскоро, са включени пет пиеси на Вишниек: „Хляб в джоба“, „Артур, осъдения“, „Ама, мамо, тези разказват във второ действие какво се случва в първо“, „Дупката в тавана“, „Пътникът в дъжда“. Така след първия издаден сборник преди години „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“, театралните творци в България ще могат да добият една доста пълна представа за един от най-играните драматурзи днес, който се играе от Чили до Токио.
Матей Вишниек може да се нарече една от емблемите на съвременния начин на модерно мислене за театър. (Модерно, но не и постмодерно!). В пиесите му се чувства осезаемо духът на други прочути драматурзи, които той смята за свои учители : Йожен Йонеско, Алфред Жари, Самюел Бекет, румънския класик – драматург Йон Лука Караджале. Той следва и развива техния начин на изграждане на структурата на пиесата, тяхната философия за живот на индивида в днешното време. Но в крайна сметка това е въобще лицето на днешната модерна драма.
Матей Вишниек изгражда драматургична партитура, явяваща се като своеобразна метафора на живота и на присъствието на индивида в него – сливане и разделяне, отчуждение и виталност. Творбите му се родеят най-вече с течението на абсурдизма, което писателят  продължава в текстовете си с нагласата на балканската си психика. Затова в пиесите му реалното и абсурдното се преплитат в странна амалгама, героите страдат, но и мечтаят да излязат от „затвора“ на примирената си безличност, самота или прекършена волност на мисълта и емоцията. Специално в първия сборник присъстваха най-вече пиеси, в които чрез стихията на цирковата маскарадност, абсурдност и гротескност на ситуациите в стил Йожен Йонеско, Матей Вишниек изграждаше една завършена мрачна картина на духовните координати на психология в днешния ни свят. Свят, в който хората са угнетени духовно, примирени в своята несвобода, подвластни на тоталитарната диктатура. Но всичко това изразено в един театър на площадната бурлеска, кънтяща от остро- гротесковия смях. В този сборник Матей Вишниек  разкри природата си на драматург на дръзкото игрово начало, в който абсурдът и парадоксалният диалог се вихрят в пълна сила.
В сборника „Пътникът в дъжда“ обаче присъстват пиеси, чиято най-подходяща сцена е камерната. Затова и нарекох настоящите си размисли  „В окото на камерната сцена“. Пиеси с малко действащи лица (от 2 до 5) те обхващат един съдбоносен епизод от живота на героите, но пък   епизод достатъчно екзистенциален. Вишниек чрез окото на камерната сцена ни вкарва в психологията на герои, които задават големи въпроси на света, герои, които са на границата на крайния песимизъм, герои, които са застанали пред енигмата на света и природата. Те са се втренчили в път, който мислят, че ще ги изведе от тунела на мрачните  мисли, действия, обърканост. А това са  крайни, екзистенциални ситуации. Затова и в петте пиеси героите водят диалог, страдат на фона на определено символно-звучащи места  за действие – в „Хляб в джоба“ Вишниек пише: “Двама мъже стоят, надвесили се над изоставения кладенец. Взират се в дъното и слушат напрегнато.“; в „Артур, осъдения“ мястото на действие е затворническа килия; в „Дупка в тавана“ е таван, в който героите са се затворили след бойно сражение, а в „Пътникът в дъжда“ – една изоставена и стара жп гара. (Гарата е едно любимите места за действие на модерните драматурзи!).
Самата обстановка, достатъчно философски-метафорична, вече съсредоточава зрителя внимателно и напрегнато да следи диалога на героите и техните действия, да съпреживява техните емоции и разсъждения. В тишината на камерната сцена зрителят е обладан от тревожните  деформации на психиката или неистовите стремления към светлината от страна на персонажите. В тези пиеси няма динамиката и волността на пространния класически сюжет: има мъчително проследяване на мисловния процес на индивиди, изправени пред ужаса на тайната и нищото, пред приближаващата се смърт, пред своята самота в една гара, и т.н. И всъщност героите искат да разгадаят законите на житейската си ситуация, да разнищят енигмата на своята самота, да разберат защо светът им е изправил такива стени на отчужденост. Това е типично модерно мислене на героя от съвременната западна драматургия и то населява сцените на авангардния театър. Матей Вишниек точно попада в атмосферата на този театър. В творбите му няма и конкретно историческо време – има само конкретен предмет (яма, кладенец, килия, гара). Този предмет е големият символ на действието. Така пиесите му стават носители на универсални послания, разкриващи  психологическите дълбини на индивида в днешния ни свят.
zx860y484_2437218Но кое е това качество в пиесите на Матей Вишниек, което го прави оригинален в писането му, независимо, че откриваме влияния от други автори? Отговорът на този въпрос дава пиесата, която е дала заглавието на сборника – „Пътник в дъжда“. Това е поетичното начало, пронизващата дискретно текстовете вяра на персонажите, че ще разгадаят енигмата на своята самотност и ще намерят  пътя за просветлението, на пречистването, на разкаянието от нанесените рани на своята болка и страдание. Всички пиеси завършват със звучащ  глас на Музика или гласове на Благословеност. А специално „Пътникът в дъжда“ е изградена на принципа  на драматургична контрастност – игра с мечтата героите да вървят в плисналия  дъжд – символ на движението, на промяната, на светлината, на пречистването. Специално тази пиеса е наситена с блестящ текст, който съчетава поезия и символичност, реализъм и фантазия, тиха скръб и тихо мечтание. Така Матей Вишниек се „отделя“ със своя позиция  в контекста на модерната драматургия – това е светлата му вяра, че все пак човекът ще намери и ще достигне Пътя, който ще го промени и изведе на светлия път на истинския му автентичен живот. Матей Вишниек е умел майстор на еклектиката на различни драматургични стилове, но преработени от драматургичния му талант, те придобиват оригиналното звучене на един интересен и значим автор.
В България, в Народния театър е поставяна с голям успех пиесата на Матей Вишниек „Клоуните“ (в превод на Огнян Стамболиев). Но този автор заслужава повече внимание от нашите съвременни театрални творци. Защото той е драматург, който разкрива противоречията на съвременната ни душа, раздираща се между отчаянието и надеждата, между болката и усмивката, между страха и смелостта, душа, озовала се пред  предизвикателствата на съдбата. Матей Вишниек остро-театрално ни предлага вглеждане в тази душа. Затова нека посегнем към сборника му пиеси „Пътникът в дъжда“ и го пренесем на сцената – там, в нейното око, светът ще заблести в неочаквани светлини и нюанси.

 

Прочетете още

201513_b

„Планираният хаос“: В тресавището на медиите

Огнян СТАМБОЛИЕВ Намираме се в Париж, но действието може да се развива и във всяка …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...