Дългата опашка на „Невидим“ в „Хеликон-България“

22.05.2017 България

“ – Сега гледай как баба ти ще се намърда за селфи с този Стан!

– Стига, бабо, доскоро не знаеше кой е…

– Ами, като вися цял ден за автограф, искам да се запознаем.

– Но защо го правиш?

– Заради тебе! „

Това не е диалог от „Червената шапчица“, а един от многото разговори, които се водеха на опашката пред столичния „Хеликон-България“ по повод представянето на книгата на влогъра Стан – „Невидим“. Изчакахме да мине еуфорията от 21 май, махмурлукът след имениците Константин и Елена, след рождениците също, и като огледахме всички кьошета от бул.„Цар Освободител“ до „Аксаков“ и се убедихме, че няма да връхлети още някоя групичка с викове „Стан! Стефи“, се отпускаме да ви опишем сладката умора от неделния ден.

Какво ли не правим за децата си, а те – за своите кумири. След щурма на „Хеликон-Пловдив“, стотици деца, този път в София, обградиха книжарницата в бившия хотел „България“ и повече от седем часа вземаха автографи. Кротката, но многолюдна опашка стана истинска атракция за чужденците, чийто маршрут обикновено минава по жълтите павета. Преди да стигнем до Стан и Стефи, забавна част бяха опитите на възрастните, придружаващи децата, да обяснят на своеобразен английски, сами зяпнали от удивление, как е възможно един „янг бългериън писател, на туенти и кусур години“ да събере такова множество.

Сякаш се смениха няколко сезона за тези часове – валя дъжд, духа вятър, пече слънце, но малките не избягаха. Оказа се, че от 5 до 13 години, всички знаят наизуст клиповете на Стан в YouTube. Повечето носеха рисунки, плакати, цветя и ревностно си бранеха подаръците. „Може ли да мина напред, защото ми увехна слънчогледът, искам до го дам на Стефи “ − пита момиченце. „Ако съм забелязал разни тайни във видеата и накарам Стан да ги разкрие, дали ще ми отговори“ − размишлява деветгодишен, същински бъдещ журналист. „Цял живот го гледам, като се науча и ще го чета“ − мъдро казва руса главица, с две щръкнали опашки. По въпроса за възрастта тържествено отвръща − „На седем години съм“. Реакциите на родители, баби и дядовци, варираха от „без крака останах“ до „детето чете „Невидим“ вечер, как да не дойда“.