Лира Литературно-рекламна Агенция
Стефи е критикът, в който вярва най-силно
„Изгубен“ е третият роман от поредицата за тийнейджъри на популярния влогър Стан, която той започва през 2017 г. с „Невидим“ и на следващата година продължава с „Измамен“. Темата за фалша и истината, така чувствителна за днешните млади хора, Стан отново пречупва през образите на герои, които може да срещнете във всяко българско училище. Освен че неговите книги често попадат в тийн класациите, те са нагледен пример за родители, които търсят общ език със своите деца. Затова зададохме няколко въпроса на автора и се надяваме отговорите му да ви бъдат полезни.
– Стан, от самото начало ли беше решил това да е поредица, или ти хрумна в процеса на писане?
– Винаги съм знаел, че историята, която искам да разкажа, трудно ще се побере само в една книга. Героите се развиват и за да има смисъл за читателя, за да мога да предам съобщенията, които искам, чрез повествованието трябва да бъде проследено това израстване на героите. Още от началото знаех, че ще е поредица, но не бях сигурен доколко ще се хареса на читателите. Не знаех дали ще мога да се справя. Единствено се чувствам безкрайно щастлив, че читателите намират стойност в това, което съм написал, а аз се старая всяка следваща книга да оправдава очакванията им. След година може да е тетралогия, не го изключвам като възможност. Всяка книга проследява фаза, етап от живота ми, етап от живота на героите, през която преминават.
– В „Измамен“ разбиваш някои митове за идолите, които тийнейджърите си изграждат чрез социалните медии, особено ютюб. Какво искаш да кажеш на своите последователи с „Изгубен“?
– Искам да счупя всички митове, а те са толкова много. Изобличаването на „любимите” им идоли в социалните мрежи се разгръща още повече, защото главният герой този път има още по-пряк досег до тях. С неговите думи ще кажа неща, които не е коректно да кажа в нехудожествен текст. Толкова много истини, които ще изобличат фалшивия позитивизъм. Иска ми се читателите да надникнат зад маската на героите, които с няколко заучени мантри, прочетени от книги за личностно развитие, се опитват да промиват мозъци. Пагубно е за подрастващите да бъдат убеждавани, че всичко в живота има позитивен изход, защото създава фалшиви очаквания и разочарование. В живота човек наистина може да е невидим, измамен, изгубен и дори заслепен. Никой от нас не е прекалено добър и правим грешки, от които следват провали, причината за които не е във вселената, а в нас самите. Иска ми се, след като прочетат романа, читателите да се замислят преди да определят човек само по постъпките му в интернет. Стереотипите в „Изгубен” се пречупват. Красивото момиче, което позира пред камерата, не е задължително да бъде плиткоумно, а напротив. Богатият наследник взима редица грешни решения, воден от страха си да не разочарова свръх изискващия си баща. Позитивната вдъхновителка в интернет е лукава кобра, която е готова, без последователите ѝ да разберат, да прекрачи границата на моралното, единствено за да бъде на първо място. Посланията в книгата мога да обобщя като болезнена истина.
Чувствам се безкрайно щастлив, че читателите намират стойност в това, което съм написал и се старая всяка книга да оправдава очакванията им
– Стоят ли лични преживявания в основата на историите, защото са доста реалистични. Например бил ли си на курс по режисура в Лос Анджелис, срещал ли си други популярни ютюбъри от чужбина?
– Много от събитията не са ми се случили лично, но това, което ги прави реалистични, са преживяванията, които описвам. Читателят определя нещо като достоверно, когато се докосва до усещането на героя. Не съм бил на курс по режисура в Лос Анджелис, но съм срещал други популярни ютюбъри в чужбина и това определено ми е дало доста вдъхновение. Когато пиша романите си, правя много обстойно проучване на локациите и на всичко, което се случва в книгата, за да бъде реалистично. Преди да напиша „Изгубен”, както и преди това за „Измамен”, съм изгледал десетки видеа от улиците на града, местата, които ще засегна, дори и климатичните особености на мегаполисите. Всеки детайл, парата под Ню Йорк, нейната история, миризмата в метрото, характерният вкус на пицата в града – всичко това е важно за повестованието. Не вярвам на схващането, в което някои автори оставят характеристиките на мизансцена изцяло във въображението на читателя.
– Мислиш ли, че известността промени характера ти и в каква посока?
– Нормално е човек да се променя. Това е признак на израстване. Не мисля обаче, че популярността е причина за тази промяна при мен. Научих се да бъда по-директен, когато казвам истината. Не приемам популярността като нещо, което единствено ласкае егото ми, а по-скоро като отговорност и тежест, която се прикрепя към думите ми.
– Твоята приятелка Стефи, която също е известен влогър, помагаше ли ти при писането, или те спираше да не се увличаш прекалено?
– Стефи не просто ми помагаше, тя беше светлината във всяка нощ, в която писах – изживяваше всяка страница, след като я завърша, и ме насърчаваше да бръкна по-дълбоко в раните. Помагаше ми неведнъж, когато не бях сигурен в това, което съм създал. Тя винаги е била критикът, на когото вярвам най-силно. Заедно пишехме, паралелно, и аз от своя страна се намесвах във втората ѝ книга – „Писмата, които никога не изпратих”.
