Начало / Класации / Други / Най-добрите втори романи на всички времена

Най-добрите втори романи на всички времена

Jamesjoyce_tuohy-ohneПонякога отнема цял живот да напишеш първия си роман. Но вторият често е с краен срок на публикуване и е съпътстван от напрежението на очакването – ако първият е бил успешен, издателят иска още от същото. Иън Макгуайър може да пропусна миналогодишната награда Man Booker с романа си „The North Water“, но той му донесе отличието на Кралското литературно общество.

Важното е, че това е втората му книга, която за разлика от първата сатирична „Incredible Bodies“, е реалистична творба за китолова през 1850 г. Някои автори успяват бързо да произведат втори роман, докато други се трудят цял живот без успех. Затова, след като публикувахме класации за най-добри дебюти и най-велики последни романи, е ред да погледнем и от друг ъгъл на писателската кариера. Независимо дали ще подействат като вдъхновение или като стряскане, ето някои от най-добрите втори книги на всички времена, събрани от вестник „Гардиън“.

103733z„Гордост и предразсъдъци“, Джейн Остин

Една от любимите драми, както и един от най-изтънчените текстове на английски – това е вторият роман на Остин. Това е и „любимият втори роман на нацията“ според изследване на Кралското литературно общество. Но книгата провокира въпроса вторият роман от времето на публикуването ли се определя или от написаното преди него? Защото готическата сатира „Абатството Нортангър“ е писано много преди „Разум и чувства“.

162064_b„Одисей“, Джеймс Джойс

Тази авангардна и модернистична комедия, която пресъздава Омировия Одисей в един-единствен ден в Дъблин – 16 юни 1904 г. – е също така втори роман на Джойс. И му отнема време с появата си шест години след високо оценения му дебют „Портрет на художника като млад“. Джойс дори прибягва до всеизвестния трик да публикува сборник със свързани с романа разкази, „Дъблинчани“, така че на практика „Одисей“ е третата му публикувана книга, но втори роман. Той стъпва на опита от първия, в който всяка глава е в различен стил, за да се открои възрастта на главния герой. „Одисей“ оспорва фундаментите на романа като жанр и то, докато тези фундаменти се изграждат.

„Сто години самота“, Габриел Гарсия Маркес

Майсторът на магическия реализъм, известен като „фантазия, но не прекалена“, Маркес отправя предизвикателство към идеята за дебюта чудо. Неговата първа книга „Окапалата шума“ е добра, даже много добра. Но Маркес я надгражда както като стил, така и като локация (действието и в двете книги се развиват в Макондо). „Сто години самота“ е удивителен пример как вторият роман може да покълне и да израсне от първия.

„Вечната война“, Джо Холдеман

Още един пример как вторият роман може да израсне от първия. Първата книга на Холдемат „War Year“ се базира на военния опит на автора във Виетнам. Във втората той взима този опит и го ситуира в космоса. Лишен от политическата тежест на реалността, вторият роман на Холдеман използва фантастиката като метафора. Пътуването със скоростта на светлината означава, че завърналите се от война ги чака съвсем нов свят – точно както светът е променен за ветераните от Виетнам.

Някои втори романи се базират на предшестващите ги, други са коренно различни. Но каквато и да е втората книга, тя излиза от рутината на клишетата за дебютите, които сме свикнали да чуваме – за „новия…“ или „новата…“.

Прочетете още

Veronica_Roth_March_18,_2014_(cropped)

За писането с Вероника Рот!

Над 200 милиона американци искат да публикуват поне една книга през живота си. Вероника Рот …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *