Начало / България / Назаем от www.infograf.bg: България е сред последните в ЕС в четенето

Назаем от www.infograf.bg: България е сред последните в ЕС в четенето

readingНазаем без съкращения от www.infograf.bg

Културните навици на населението рядко попадат във вниманието на медиите и статистическите агенции, особено в сравнение с други показатели като бедността или доходите. Четенето на книги, посещенията на театри и концерти и разходите за култура обаче са доста показателни за предпочитанията и характера на различните общества. Тук ще разгледаме част от културните навици на българите в контекст на Европейския съюз, въз основа на последното проучване на Евростат за културните предпочитания и навици. Въпреки че изследването е проведено през 2011 г., относително стабилните резултати спрямо предишни периоди сочат, че данните са достатъчно показателни и днес.

Данните за четене на книги сочат, че България се нарежда на последните места в ЕС – единствено в Румъния и Португалия се наблюдава по-голям процент на хората, които не четат нито една книга на година. В България това е малко над половината жители на страната. Почти една четвърт от българите четат по-малко от пет книги на година, а повече от 10 книги четат едва 9,2% от жителите. Сред страните, за които европейската статистическа агенция е събрала данни, най-много книги четат финландците и германците, а относително малък дял от населението им не чете никакви книги.

Сред факторите, които предопределят четенето на книги, най-голяма важност има образованието. Цели 90,2% от българите с начално или никакво образование не четат нито една книга годишно. За хората със средно образование процентът е също висок – 52,9%. Едва 12,2% от населението с бакалавърска или магистърска степен не четат никакви книги. Обратно – повечето висшисти четат между пет и девет (30,9%), или десет или повече (23,8%) книги годишно. Има и значителна разлика по пол – докато 58,6% от мъжете (от всички образователни равнища) съобщават, че не са чели никакви книги, то при жените този процент е 42,2%.

България и Румъния отново оглавяват негативната класация за посещенията на културни събития, а най-много такива посещава населението на Люксембург и Австрия. В повечето държави респондентите съобщават, че ходят най-рядко на кино, а най-често на театър или концерти. Изключение тук са Литва и Гърция, където най-рядко посещавани са културните обекти като музеи, галерии, археологически обекти и паметници. Като цяло нивата на посещение на културни събития и обекти е относително равномерно между повечето европейски държави.

Разходите за култура, изчислени според стандарта на покупателна способност (СПС), в ЕС показват ясно разделение между Западна и Източна Европа. Повечето държави на изток се нареждат на дъното на класацията, докато водещите държави по този показател са разположени в западната част на континента. При прегледа на тези данни следва да се имат предвид значителните разлики между ценовите равнища в различните държави. Въпреки че измерването чрез СПС до известна степен изглажда разликите, не може пряко да се твърди, че българите (на дъното на класацията) разходват точно 10 пъти по-малко от ирландците, които оглавяват класацията.

Доколкото общата сума на разходите е полезна за сравнение между отделните държави, структурата им е показателна за културните предпочитания. Разпределението в България сочи доста ясно отношение – повече от половината разходи отиват за абонаменти за радио и телевизия, 13,6% – за вестници и списания, 7% – за книги. Делът на останалите компоненти на разходите е незначителен, но с най-голяма тежест сред тях са свързаните с покупката и поддръжката на техника за потребление на медийно съдържание.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

noc

Читателски гнезда разкриват непозната София

Нощта на литературата ще насочи погледите ни към малко известни места Всяко нейно издание осветлява …