Ралица Маркова – „Хеликон-Витоша“
“Историите на една номадка”на Рита Голдън Гелман са набъбнали от описания на всякакви дарове на земята: помитащи реки, вулканични пътечки, копринени равнини, искрящи звездни нощи; изпълнена е с описания на пъстропери създания, с познати бозайници с непознати навици и какво ли още не.
Но книгата далеч не е само пътепис. Историите на авторката започват, когато е на ръба на развод след дълъг и привидно спокоен и охолен брак. Споделяйки страховете и колебанията си, тя всъщност ни прави съпричастни и с пробуждането си, с това как човек в крайна сметка вниква, разговаря със себе си и следва същинските си мечти, за да бъде щастлив. Резултатът, който постига след този катарзис е, че се отваря истински към хората, с които случайността я среща; разчита на тях, а в отговор получава човешка близост и приятелство.
Така че определено тази книга ме впечатли с баланса между пътеписността и психологическата дълбочина, с това, че местни порядки и ритуали, и по-важното – техния смисъл, са пречупени през особена, фина и дълбока съпричастност на авторката към жените по света.
Ето какво пише за горите на Борнео, където в определен момент се извършва ритуално убийство на животно: “Имаше жени, които се бяха събрали в групичка на известно разстояние, напълно избягващи ставащото. Това беше още един пример за универсълните емоции, които обвързват жените по света, независимо къде се намират. Ние даваме живот, ние се грижим, ние обичаме. Ние сме създатели, а не разрушители”.