„В равнината на змиите“ звучи плашещо, ако не четем по-дребния шрифт, тоест не гледаме къде вървим или кой е насреща, както намеква подзаглавието „Пътешествие из Мексико“ и физиономията на национален типаж на корицата.
Американецът Пол Теру познаваме от майсторските му пътеписи, школа на следвоенното поколение творци на XX в. Макар че през април ще навърши 83 (да е жив и здрав!), неотдавна той поема на поредното си „пътешественическо откровение“, вдъхновен от Камю и Джак Керуак, обикаля из територии, любопитни и проблемни във всякакъв смисъл, за да разбере защо се чувства млад на пътища, пусти с километри. Най-ценна за Пол Теру е общата стратегия за оцеляване при толкова различия между мексиканците в рамките на една голяма държава. Това извежда писателят на преден план „В равнината на змиите“ и нарича книгата си по името на пернатата змия Кетцалкоатъл, която като върховно божество… дали още защитава добилата вече печална слава мексиканска граница Преминете я сега спокойно с живия разказ на Пол Теру.
Людмила Еленкова