Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 18 март, се навършват 85 години от рождението на американския писател Джон Ъпдайк. Роден е през 1932 г. в Шилингтън, Пенсилвания в семейството на гимназиален учител. В родния си град живее и учи до навършване на 13 години. По-късно следва в Харвардския университет, а след това – в школата за живопис и изящни изкуства „Ръскин“ – в Оксфорд (Англия). От 1955 до 1957 година работи в списание „Ню Йоркър“, като сътрудничи с къси разкази, хумористични есета, стихове и поеми. През 1959 година излиза романът му „Панаир в приюта за бедни“, отличен с наградата на фондацията „Ричард и Хинда Розентал“. Най-известните му произведения са „Заеко, бягай”,„Вещиците от Ийстуик“, „Кентавърът“, които са издадени и на български. Публикувал е 22 романа и още дузина сборници с къси разкази, освен тях пише поезия, литературна критика и детски книжки. Ъпдайк умира през 2009 г.
Най-живи сме, когато сме влюбени.
Мечтите се сбъдват. Ако я нямаше тази възможност, природата нямаше да ни подтиква да ги имаме.
Ако хората не говорят с децата, те спират да са хора, а само машини за ядене и печелене на пари.
Американците имат рефлекса да уважават новото, независимо какво им струва.
Всеки брак съдържа аристократ и селянин. Учител и ученик.
Когато спиш с женен мъж, в някакъв смисъл спиш и с жена му.
Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния.
Творческият елемент е един плюс към ежедневната дейност. Всяка дейност е творческа, стига този, който я върши, да го е грижа да я върши както трябва или по-добре.
Огромна част от американския живот е да караш донякъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си ходил там.
Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност.
При жените непрекъснато се натъкваш на остри ъгли, защото на тях им трябва съвсем не това, което на мъжете, те са друга раса. Или отдават всичко като растението, или драскат като камъка.
Едни умират млади, други се раждат старци.
Според мен, никой не очаква работата да му харесва. Ако му харесва, това вече не е работа.
Нещата са така устроени – в началото правилният път ни се струва неправилен. За да изпита вярата ни.
От всеки, който ти казва какво трябва да правиш, вони на уиски.
На душата са нужни безразсъдства, както на тялото – храна, тя укрепва от тях.
Глупавата доброта винаги ражда умна жестокост.
Бедата ни е, че живеем в залеза на стария морал: той още е способен да ни измъчва, но не и да ни поддържа.
