Начало / Автори / Джон Ъпдайк: Романтизмът събира хората един с друг, но само реализмът им помага да живеят заедно

Джон Ъпдайк: Романтизмът събира хората един с друг, но само реализмът им помага да живеят заедно

768xНа 18 март 1932 г. е роден големият американски писател Джон Ъпдайк, автор на поезия, на няколко десетки романа и сборници с разкази, сред които „Заеко, бягай”, „Кентавърът”, „Двойки”, „Ожени се за мен”, „Бразилия”, „Задачи”. Умира на 27 януари 2009 г.

 

Поезията е чиста. Пишейки стихове, ти няма да забогатееш, но ще можеш да работиш с езика, да създаваш кристално чисти неща. Прозата не може да бъде съвършена. Поезията е искрата за запалване, маслото в двигателя на езика.

Славата е маска, която разяжда лицето.

Този, когото „Война и мир” не е заинтригувала, бих посъветвал да се подготви за живот, пълен с невежество и черен труд.

Способността да пишеш е щит, възможност да се скриеш и мигновено да превърнеш болката в мед.

Живеем в епоха, когато най-важни са очите. И киното, и изобразителното изкуство твърде силно плашат нас, занимаващите се със слово.

Америка ни прави зависими – тук има повече храна, отколкото можем да изядем, поради което възниква чувството, че за да изядеш полагащата ти се част, трябва да ядеш през цялото време.

Писател – това е този, който винаги изпуска нещо.

Лично аз мисля, че всеки успех убива охотата на американския писател, обърква го. Провалът е единственият устойчив успех.

Можеш да обясниш на марсианеца съществуването на бензиноколонки. Но ще ти е много трудно да му обясниш за какво са нужни всички тия църкви.

Мечтите се сбъдват. В противен случай природата не би ни дала способността да мечтаем.

Едни умират млади, други се раждат старци.

Когато спиш с женен мъж, в някакъв смисъл спиш и с жена му.

Миналото често го романтизират,… когато то е било настояще, е притежавало същата странна пустота, която ние изпитваме днес.

Америка учи своите деца, че всяко развлечение може да послужи като повод за покупки.

От всеки, който ти казва какво трябва да правиш, вони на уиски.

Бедата с потреблението е в това, че съседът, изглежда, винаги купува по-добре и по-евтино.

Най-живи сме, когато сме влюбени.

Преживяваме всеки момент, в крайна сметка, освен последния.

Сега, когато съм на 60, виждам защо идеята, че мъдростта идва с годините, е с изтекъл срок на годност.

На душата са нужни безразсъдства, както на тялото – храна, тя укрепва от тях.

Глупавата доброта винаги ражда умна жестокост.

Бедата ни е, че живеем в залеза на стария морал: той още е способен да ни измъчва, но не и да ни поддържа.

Огромна част от американския живот е да караш донякъде, след това да се върнеш вкъщи и да се чудиш защо си ходил там.

Прочетете още

EJ cover_front

Излезе безстрашният роман на Ерика Джонг „Страх от летене”

От днес на пазара със знака на издателство „Обсидиан“ е романът на Ерика Джонг „Страх …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.