Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон“
Министерството на образованието и науката спира европейското финансиране на студенти от т.нар. “неприоритетни” специалности. Извън обсега на новата европейска програма “Наука и образование за интелигентен растеж” остават студентите по икономика, право, психология и медицина. Според статистика на образователният министър Меглена Кунева, през последните пет години има драстичен ръст на желаещите да учат тези специалности, в същото време студентите по педагогика са намалели с близо една четвърт. Отслабава интересът към професионални направления “Електротехника”,“Енергетика”,“Архитектура” и “Химия”. Всичко това налага МОН да предприеме подход, който да засили привлекателността на специалностите със спаднал прием.
Новината за орязаното европейско финансиране провокира радио „Хеликон“ не да прави протести, а да припомни книги, засягащи теми за образованието, в центъра на които академичният свят се държи хем на косъм, хем на ниво!
„Кентавърът“, Джон Ъпдайк. Стрелите, забити в тялото на Джордж Колдуел, докато се опитва да укроти класа си, превръщат учителя в изкупителна жертва на едно поколение, способно да обясни чрез антични митове куците нрави след Втората световна война. Неслучайно Джон Ъпдайк е един от малцината, заслужили „Пулицър“ със своето творчество.
„Стоунър“, Джон Уилямс. От фермата до университета в Мисури ще ни остане споменът за единствения костюм, с който върви кротък и самотен преподавател по английска литература. Прави чест на пишещата гилдия в Европа, че се обедини и измъкна от забравата неговия голям автор.
„Зулейка Добсън“, Макс Биърбом. Цял Оксфорд може да се побърка от внучката на ректора, подобно на Оскар Уайлд, който, казват, бил очарован и станал ментор на шармантния английски денди. Дали ученикът превъзхожда учителя си показва книгата – бисер в художествената проза в началото на миналия век.
„Обладаване“, Антония Сюзан Байът. Спечели „Букър“, спечели и нас с усилието си да побере лирика, епос и драма в един монумент, издигнат да демонстрира пълната самозабрава на учените, откъснати от реалността. В случая си струва да опитаме тяхната, почти като тайна любов е.
„Самодива“, Краси Зуркова. Добре дошли у дома, но по заобиколен път. Тръгваме от социалните мрежи, направили силни препоръки на романа, издаден първо на английски. Без да се оплетем в миналото си като в коренище от дива история, повдигаме леко шевицата на родния фолклор и я носим по модерен начин. Каквато е приказката на студентката от Принстън.
„На парти при президента“, Атанас Раденски. Може ли професор по математика да изчисли съотношението на нравите в постсоциалистическа България и в съвременна Америка? Да, ако ги следи отдалече с усмивка и отблизо на масата. Пък аудитория за лекциите му все ще се намери.
Тези книги са художествена измислица, макар приликата им с действителни лица и събития да не е случайна. Хубаво е, ако след техния прочит видим дали уменията ни отговарят на очакванията. Ще си проправяме пътя към знанието или като Николчо от „Мамино детенце“ ще се местим от една дебела сянка на друга, стига някой да ни плаща масрафа.
