Лира Литературно-рекламна Агенция
Някои книги стават все по-актуални с времето. Такава е „Сорая“ на турската писателка Мелтем Йълмаз. Разследващ журналист и смела жена, решила на фона на най-страшната геополитическа криза да махне булото от захаросаните драми и да опише как едно турско семейство си плаща (морално и физически) за сирийка бежанец в дома им. Оказва се, че сделка с човешкия живот е възможна.
Срещаме се с Мелтем Йълмаз непосредствено след като турските власти арестуваха нападателя в истанбулския клуб „Рейна“, който в първите минути на 2017-а отне живота на 39 души, а десетки други бяха ранени.
Да започнем разговора си оттук, госпожо Йълмаз. Как вие и близките около вас реагираха на тази трагедия?
Тя не е просто убийство или обикновен терористичен акт, а атака на джихадисти и ислямисти срещу светския живот в нашата страна. Свързана е с началото на турската операция „Щитът на Ефрат“ в Сирия. Това е външнополитическото й изражение, обаче и във вътрешната политика се наблюдава противопоставянето на две прослойки – за съжаление, ислямистката засилва позициите си. Точно това показва покушението в Рейна, като същевременно то е ясно послание към управляващите – да се сложи край на поляризирането в турското общество. Ние така го разчитаме. В противен случай джихадистите ще постигнат целите си.
Романът ви „Сорая“ също засяга този проблем. Лошо е в бежанските лагери, но в България расте и негодуването към хората там, за което си има причини. Как да възприемем вашата героиня като жертва?
Сорая е бежанец от Сирия, но това, което я прави жертва, е не толкова войната, а фактът, че при стъпването й на чужда територия, в Турция, тя е подложена на жестоко унижение. Всички като нея биха могли да се надяват на подобрение на живота си при други условия. Но те се оказват в среда, която не ги приема за равностойни хора, направо ги отхвърля. Така Сорая става жертва на експлоатация.
Тоест, чрез тази жена вие насочвате проблема към съвременното турско общество?
Моята книга не е само за бежанците, а именно за обществото ни, в което жената е на втори план. След като напуска лагера, Сорая се озовава в крайгранична провинция и влиза в едно семейство като втора съпруга. И започва да бъде тормозена от първата жена на мъжа си. Сорая става слугиня, готви, чисти, поднася… в турските семейства в този смисъл има хиляди Сораи.
Не би ли било отношението към нея по-различно, ако e туркиня, макар и втора съпруга?
Много турски жени живеят в далеч по-лоши условия. Това, че тя е без документи, без пари, без подкрепа, я прави абсолютно нищо, кръгла нула, сякаш не съществува. От тази гледна точка Сорая е в неизгодна позиция. От друга страна, посегателствата срещу жени в Турция зачестиха – и не само бежанките са потърпевши. В ислямския свят жените се намират в крайно неблагоприятни обстоятелства. Ако мога с една дума да го изразя, те са в безизходица.
Директно назовавате нещата. Не се ли страхувате, че заради своята позиция самата вие може да станете обект на насилие?
Не, отдавна съм го преодоляла. Ако се страхувах, нямаше да мога да пиша. Страхът води до автоцензура, а тя – до отчаяние. Читателите знаят, че всичко, написано от мен, е истина, няма никакво преувеличение или лъжа.
Лесно ли ви допускат до себе си хората, за които пишете – все в неравностойно положение, отритнати, онеправдани?
Основните качества на журналиста при работата с тези групи са откровеността и сърдечността. Искам да им помогна да представят себе си, да накарам обществото да чуе гласа им, защото те имат нужда от това. Турция така се е зарила в политика, че никой няма представа какво преживяват хората в подобни общности. Досега не ми се е случвало някой от тях да ми захлопне вратата. Постигнах големи резултати в тази насока и смятам, че са далеч по-важни от политиката.
Какво е отношението ви към държавната институция, която се грижи за имиджа на турската култура? Отдавна не съм държала турски роман, който да не е по програма TEDA.
Напоследък тя представя повече писатели, които са привърженици на властта. Имаше период, когато се предлагаха автори като Орхан Памук. Но тази тенденция вече не съществува – и тъй като знам за другата, и през ум не ми мина да използвам TEDA. Пък и мисля, че ако се бях обърнала към тях, нямаше да ме спонсорират. За мен беше по-важно романът сам да си проправи път, защото съм убедена, че когато едно литературно произведение е стойностно, то ще стигне до читателите.
„Сорая“ беше селектирана миналата година за инициативата „Книги на Берлинале“, част от международния кинофестивал. Ако се стигне до филмирането й, каква актриса си представяте в главната роля – местна или западна?
Бих искала ролята на „Сорая“ да се играе от сирийка. Артистизмът в случая не е толкова важен, колкото тя да е от потисканите жени.
Днес бихте ли ме поканили на гости в Турция?
Много труден въпрос! С удоволствие бих ви показала кухнята на Турция, всички прекрасни забележителности, но в момента съществува напрежение, породено от непрекъснатите терористични атаки. Защото терористите целят точно това – създаването на напрежение, и не бива да им се поддаваме. Аз самата избягвам да посещавам многолюдни места. Надявам се скоро положението да се промени и тогава ще ви поканя с чисто сърце!
Разговора води Людмила Еленкова
Превод от турски Елен Кирчева
