Начало / Интервюта / Ибрахим Карахасан–Чънар: „Турците казват само на българите „комшу“

Ибрахим Карахасан–Чънар: „Турците казват само на българите „комшу“

Книгата му „Кратка история на Турция“ се превежда сега и на турски

tur

Писател, анализатор и общественик, Ибрахим Карахасан-Чънар изучава Турция на практика цял живот. Още през 2000 г. излиза книгата му, наречена кратичко „Турция“ – тя представлява един социално-икономически преглед към южната ни съседка. В новата „Кратка история на Турция“ включва вече обширен културно-исторически преглед, който многократно се пресича по страниците и с нашата, българска история.

Автор дотук на десет книги, Ибрахим Карахасан-Чънар винаги впечатлява със задълбочените си анализи за случващото се в Турция и региона. Скоро всъщност предстои да излезе и единайсето заглавие – „Еничарите“, историческо изследване за създаването, разцвета и ликвидацията на една каста, която е жива до днес и в нашата памет.

Нека сега обаче се върнем назад в столетията – и да потънем във вихъра от исторически факти и събития довел до съвременната, вече 101-годишна Република Турция

771f02e3-0f93-4f11-80b6-2542f1200d

– Как се пише накратко за Турция? Наричате новата си книга „културно-исторически преглед“, но какво включва всъщност тя?

– Обхванато е всичко – не е като онези издания от по десет тома, но в книгата е всичко! Започнал съм от корените на турците – първата част е предистория, следват великите селджуци, после анадолските селджуци и бейлици. Втората част е за Османската империя – триумфът и залезът. Последната част е историята на Турската република. Включил съм и най-новото развитие, съвременната турска култура. Обхванал съм всички сакрални периоди в развитието на турците. Правя и културен подпреглед във всяка глава. Синтезирал съм знанията за Омар Хаям, Авицена и други – някои от тях може да не са турци, но творчеството им има важна роля в турската история. Не бива да забравяме, че турският е език на народните маси. Официално е утвърден за първи път в Анадола в първата половина на 13. век. Не трябва да забравяме, че и по-късно, в Османската империя, официални езици са били езикът на Корана, арабският, и езикът на интелектуалците, персийският. Имало е много бардове, които не са турци – един Мевляна например. Това са имена, които се преплитат с турската история и аз не съм ги пренебрегнал. Книгата е богато илюстрирана, има и таблици, генеалогията на селджуките и османците и т. н. Така че не е толкова кратка – книгата е за широк диапазон от хора, и за обикновени читатели, и за учени. Идеята беше да се появи по случай 100-годишнината на Турция през 2023 г.

– Заради това ли сложихте снимка на Мустафа Кемал Ататюрк на корицата?

– Да, той е на преден план, а на заден е една джамия. Ролята му в републиканска Турция е много голяма. Днес политическият ислям подрива значението на този човек, но той си остава голяма личност и основател на държавата – много почитана, а на някои места в Турция е като бог, например в Егейския регион. Турция е свързана с Европа, политиката в момента я дърпа назад, доста време Турция искаше да влезе в Европейския съюз. Управлението на Реджеп Таип Ердоган започна много оптимистично, но впоследствие видяхме, че той застъпва в своята политика религиозните ценности. Смятам, че Турция ще намери в бъдещето своя път към Европа. Това е една модерна страна, която трябва да заеме достойно място – има го, но амбивалентната политика сега не се харесва много на Запада. По думите на американския журналист Томас Фридман, имамите гледат на Изток, но бизнесмените са ориентирани на Запад.

– Има един парадокс – макар че страната ни е част от Османската империя векове наред, тя на практика е непозната за нас. Защо според вас е така?

– За Османската империя е писано много, имаме такива книги. Естествено, поради това, че Турция и България бяха от двете страни по време на Студената война – тук е разломната линия между Изтока и Запад, политиката до 1989 г. беше такава, че се налагаше цензура върху всичко, свързано с Османската империя. Османците се представяха предимно като поробители и завоеватели, но Османска Турция или Турция в съвременността трябва да се разглежда и под друг ъгъл. Османската империя е една велика империя и е носител на култура – това е много важно да се знае. В османската култура има известни български имена, наричани от някои туркофили. Има много заслужили българи, които са се реализирали в османския период и са заемали високи места в етажите на империята. Един Георги Вълкович или Христо Стамболски, много известни българи са учили в Робърт колеж – един Константин Стоилов например, бъдещ министър-председател. Галатасарай е завършил Симеон Радев, голям писател и дипломат, той става първият посланик в Турската република – от 1923-а до 1925 г. Робърт колеж завършва и Стефан Панаретов, който става български посланик в САЩ. Имената им не могат да стоят настрани – България е била в рамката на империята, но това са били достойни и уважавани хора, които са изпъквали със своите дадености. Османската култура – език, религия, литература, кухня, това са неща, които не могат да бъдат отречени. Много малко се знаеше за турската култура. Във всяка глава от книгата описвам развитието ѝ.

– А на какво трябва да се градят отношенията ни сега?

– Много често се говори за обща история. Трябва да се подходи научно и да се пише обективно. Нека кажем, че след Руско-турската война България и Турция не са имали военен конфликт. Това е период вече от близо 150 години. Отношенията са много добри, даже тези българи, които до 1989 г. не бяха ходили в Турция, бяха много изненадани и възхитени. От всички съседни страни турците казват само на българите „комшу“ или „съседе“. Отнасят се с изключителна топлота към българите, като за това си има и причини – обща история в Османската империя и етническите турци в България, както и нашите изселници, които поддържат топлите отношения.

От всички съседни страни турците казват само на българите „комшу“ или „съседе“. Отнасят се с изключителна топлота към българите, като за това си има и причини – обща история в Османската империя и етническите турци в България

419657306_921763326125972_8733961762728620924_n

– Посвещението е на Вашата майка… Как се променил живота от нейното време до днес?

– Има едно изселване в Турция през 1950-51 г. Дядо ми е имал два брака, общо седем деца. Двама мои вуйчовци и две мои лели се изселват тогава. Успях да видя само една от лелите след 1989-а. Мама я пускаха с брат ми в Турция, а мен не ме пускаха преди казармата – не можах да видя много голяма част от моите роднини там. Смятаха, че ако отида с майка ми, ще остана там да живея. Имам един родов маркер – моята баба по майчина линия, Мюнюбе, е родена в Свищов, тя е млечна сестра на жена на име Айше Саадет. Айше се изселва в Турция след войната и е осиновена, тя ражда Мевхибе, която впоследствие става съпруга на втория президент на Турската република Исмет Иньоню. Дядо ми се е срещал с Ататюрк, той помагал на революционното движение в Турция. В знак на благодарност Ататюрк му изпратил един дуд – черница, беше в двора ни в Никопол, където съм роден и където живеех. Братът на майка ми Али Бей е участвал в двете световни войни – той ми е вуйчо. Бил е в кавалерията и артилерията, като е награден с Орден за храброст, той стига с българската войска до Клагенфурт. После се изселва в Истанбул и не можах да го видя. Така са разделени много семейства – и днеска е така. Имам много братовчеди, търся ги и ги откривам така. Колкото обичам България, толкова и Турция!

– Как биха приели книгата в Турция – преведена на турски.

– Има голям интерес, ще видим кой ще предложи най-добрата оферта. С превода се ангажира една много голяма журналистка, която сега преподава у нас. Тя беше кореспондент на националното радио и телевизия – Нихал Йозерган. Мисля, че книгата ще се чете в Турция и този факт много ме радва. Има опция и за английски език, но ще видим как ще се развият нещата. Турският превод ще е готов до края на лятото с идея да бъде отпечатана до края на годината.

– Желая ви успех!

Интервю на Красимир Проданов
Снимки от архива на Ибрахим Карахасан–Чънар и автора

Прочетете още

718

„Интимните отношения“ – наръчник за повече любов

Помага за разрешаване на конфликтите у дома Малката наглед книга крие безценен опит – Лиз …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...