Начало / Критика / Границата е в небесата

Границата е в небесата

Любина ЙОРДАНОВА, Хеликон Русе

„Креативността” е за203863_bглавието на книга, чийто автор е един от най-добрите рекламисти в света. Луис Басат е испанец с български произход. Той е не само професионалист и голямо име в своята област, но и колекционер и ценител на модерно изкуство (колекцията му наброява около 3000 оригинала). Неговата компания прави през годините запомнящи се реклами за Ford, Levi’s, Adidas и много други. Името му се свързва с успешните кампании за олимпиадата в Барселона през 1992 г. и рекламни клипове с важни социални послания против тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Той дава и идея на дъщерите си, с която да ги накара да четат повече, без да ги задължава или да им забранява: „Искате да гледате всеки ден телевизия, по всяко време? Добре тогава, можете да го правите при едно условие: преди това да сте отделили същото време за четене.”. По-късно неговият метод започва да се използва в редица училища и колежи.

„Креативността” е първата му книга, издадена на български език. В нея той разказва интересни факти не само от света на рекламата, но и от своя житейски опит.
Изключително любопитни са главите „Някои разсъждения от моя личен творчески път” и „Ключови моменти от професионалния ми живот като рекламист”, в които Басат си спомня незабравими истории от кухнята, срещите и приятелствата със забележителни личности.
Основното, върху което набляга, е креативността, която той смята, че е характерна черта на всеки един човек. И именно тя е тази, която движи света, която го променя, прави го по-приятен, по-практичен, по-красив и по-смислен.
„Много по-въдховяващо е постоянно да мислиш какво да усъвършенстваш, как да направиш определено нещо по-добре – от шишенцето за оцет до автомобила.”
Басат споделя и опасенията си от закърняването на това ценно човешко качество, заради новите технологии.
Книгата му е призив към всеки един, независимо какво работи, да използва мисълта си, знанията и интелигентността си и да ги прилага в ежедневния живот и професията си. Както самият той ги е практикувал години наред и точно това го е направило успял и щастлив.

Не е нужно да си от света на рекламата, за да искаш да прочетеш тази книга. Освен, че е вдъхновяваща, защото е написана от личност с неизчерпаемо любопитство и страст към света и хората, тя е и много полезна, защото дава ценни съвети за всеки от първа ръка. Оригиналната ѝ корица допълнително изостря вниманието към нея.

„Преди всичко смятам, че съм обикновен човек, с обикновена интелигентност, доста далеч от онова, което се смята за свръхнадареност.
Обичам да слушам и да се уча от всичко. Може би именно заради това бях толкова щастлив с професията на рекламист, която ми позволяваше да научавам всеки ден нови неща и поради което мога да кажа, че разбирам от всичко по малко, но може би от нищо достатъчно.
Не съм конформист, което значи, че не се съгласявам със страшно много неща, които виждам и чувам всеки ден, и изпитвам потребност да ги оправям. От политиката до културата, като се мине през образованието, семейния живот, приятелите, клиентите, доставчиците, банките здравеопазването, спорта, спектаклите, разписанията и още толкова други неща.
Обичам да работя в екип и съм убеден, че добре свършената работа е най-важната цел на всяка дейност. Не се отказвам от парите, но вярвам, че тези, които търсят само тях, в края на краищата не постигат целта си. Обратното – добре свършената работа във всяка професия винаги води до съответното професионално и икономическо удовлетворение.
Не обичам да командвам, предпочитам да убеждавам хората и да поздравявам тези, които добре си вършат работата. И като казвам добре, имам предвид много добре.
Не понасям да ме лъжат. Приемам грешките много естествено, но не и опитите за измама. Вярвам на хората, но не и на тези, които злоупотребяват с моето благоразположение. Обичам да ми вярват и съм способен да си съдера кожата, но да не изменя на това доверие.
Обичам да се състезавам най-вече сам със себе си. Както пишеше в една известна книга, вярвам, че границата е в небесата.
Имам нужда от ред. Не съм в състояние да седна да работя на маса, покрита с хартии и недовършени неща.
Предпочитам простото пред сложното, в идеите и в кухнята, въпреки че, за да постигнеш простото, понякога се налага да минеш по сложен път.
Не желая онова, което не е мое, и винаги съм готов да дам нещо, което ми принадлежи, на този, който истински се нуждае от него – идея, съвет, въдица…
Способен съм да работя неуморно в продължение на часове, дни, седмици в търсенето на добра идея. За сметка на това не издържам нито десет минути на лоша книга, филм или телевизионна програма.”

Превод от испански: Еми Барух