Начало / Критика / Книжни мисли

Книжни мисли

 

anywalls-com-63785

Иван ГОЛЕВ
Писането и четенето за мен са като левия и десния крак – само на единия бих подскачал като куцо врабче.

За 40 години редакторска работа съм погълнал толкова много истински и менте текстове, че ако бяха ракия, отдавна да съм в „Орландовци”.

Писателят по природа е проникновен читател, защото подобно на опитния обущар най-добре разбира къде шевът е слаб, кройката – крива, подметката – издута,  а лепилото – афиф.

Насладата от хубавата книга е като от умен разговор с приятели, като гледката на красива жена, като изкачването на планински връх, като вълшебен сън.

Като дете четях като бесен. На седем години прочетох „Дон Кихот”. Имах тетрадка, в която записвах под пореден номер заглавието на книгата и автора. Каква гордост беше, като покажех на някой съученик бройката им – примерно 335!

Ако е вярно, че каквато е домашната ти библиотека, такъв си и ти, то аз очевидно съм ГоГолев герой. Защото в моята, освен книги, има и препарирани глави на риби, които съм уловил, Буди, които съм си донесъл от Азия, снимки, шикалки, корал, кратунка, слончета за късмет, топка за голф – какво ли още не! Същинска витрина на Плюшкин.

Все се заричам при поредната чистка да пратя в Сибир половината си книжно богатство, но явно не съм Сталин и ги пожалвам. Едни заради автографите, други – от фатализъм, а всички вкупом – защото са като хората. Защото не знам дали някой ден, вместо от премъдростите на безсмъртния класик, няма да се нуждая от най-простата дума на някой негов не твърде надарен чирак.

Библиотеката е мебел, но и сакрално хранилище, олтар на духа. Колкото и да е елегантна, функционална и подредена, няма ли живот в нея, тя е просто една дървена решетка с хартиено-картонени изделия.

Освен това тя красиво ни заблуждава, че не ни ограждат стени.

Понякога купувам книга и не я разлиствам с години. Но в някой важен, съкровен за мен и нея момент тя ме повиква безгласно, ръката ми я отваря на нужната страница и там прочитам решението на проблема, който ме занимава. Така е, защото книгата е жива и живее своя живот успоредно с нас. И всеки миг е готова да ни помогне.

Парадоксално е, че добрата книга, дори когато рисува мрачни, тягостни картини, ме изпълва с радост и оптимизъм. „Записки от мъртвия дом” на Достоевски винаги ме е окриляла и ми е придавала жизнен тонус.

Често чета по няколко книги едновременно, като посягам към тази, която отговаря на настроението ми. Може би е умора от дългото четене през годините, или пък – книжовен вариант на дистанционното на телевизора.

Днес мнозина четат, за да се образоват, информират, усъвършенстват професионално. Най-доброто четене е друго – когато четеш, за да запазиш връзката си с живите и умрелите на тази земя. Да почувстваш, че си една нищожно малка, но жизнено важна брънка от веригата на материята.

Виждал съм по телевизията домове на герои на новото време – лъскави, просторни, скъпи. И без нито една книга в тях. Как ли живеят вътре собствениците на тези парвенюшки хотели? Аз бих се чувствал като в изоставена хралупа.

Понякога си казвам: ще взема и ще подредя книгите си по жанрове и по автори, за да ми е лесно да ги намирам. Кому е нужно това? Нима можеш да пронумероваш и прошнуроваш мечтите и копнежите си? Да създадеш оазис на реда? Нека по-добре си стоят както са – част от хаоса на пустинята наоколо.

Оформлението на една книга е също толкова важно, колкото и всяка друга външна форма. Да, ние ценим съдържанието, думите. Но и черупката на ореха, дрехата на любимия, чистото личице на детето са част от радостта, която изпитват сетивата ни при среща с красотата в иначе несъвършения свят.

Както фотографията запечатва видими мигове, така книгата съхранява невидими чувства. Литературата, книгите са емоционалната памет на човечеството. Те не ни възпитават, само ни подсещат, обръщат внимание. Те са нашите трескави прилепи-водачи в мрака на пещерата.

Дали един ден книгите ще изчезнат? Не вярвам. Но дори и да се случи, ще тръгна по света, за да открия Гай Монтег от „451 градуса по Фаренхайт” на Рей Бредбъри, който помни наизуст всичките, и ще се сприятеля с него.

Прочетете още

Alpen_Edelweiß,_Leontopodium_alpinum_2

Еделвайс

Иван ГОЛЕВ С годините човек все по-често се замисля над неща, които преди е приемал …

Един коментар

  1. Георги Димитров

    Прекрасни думи – истинни, точни и красиви! Каквото носи в душата си един човек, такива са и думите му!