Да танцуваме с Ленард и отвъд края на любовта

11.11.2016 Свят

Цветомир ЦАНКОВ, Хеликон Габрово

На 82-годишна възраст почина Ленард Коен – една от най-самобитните личности, които представляваха Канада и САЩ в областта на световната култура през последния половин век. Като композитор, текстописец и изпълнител на собственото си творчество Коен остана един от “последните мохикани” сред особената категория творци, определяни като “певци-създатели на песни” (”singers-songwriters”).
Редно е да припомним, че “флагман” на този тип автори на поезия, облечена в музика, е тазгодишният лауреат на Нобеловата награда за литература Боб Дилън. В началото на 60-те години именно Дилън налага обръщането към англо-саксонската песенна традиция и модифицирането ù не само според стиловото развитие в поп и рок музиката, но и по отношение на лирическата тематика и социално ангажираните послания. В този контекст може да разгледаме дебютиралия в средата на същото това десетилетие Ленард Коен като типичен последовател на Дилън. Обаче за разлика от него в музикален аспект той като че ли повече черпеше от изворите на централноевропейския песенен фолклор, а с годините се обърна и към кабаретния жанр и уърлд-музиката. Ще отбележим, че също като Дилън в своите текстове Коен не отбягваше политико-социалната проблематика и се опираше на юдейско-християнските ценности (да си спомним изпятата от него, а вече и от кого ли не “Hallelujah”). Като цяло Коен създаде специфично свой дълбоко лиричен, но същевременно и населяван с религиозни и митологически препратки свят.
В своята половинвековна кариера Ленард Коен остави не само много музика и поезия, но и няколко романа, сред които на българския читател преди седем години беше представен “Красиви неудачници”. А наскоро на нашия пазар се появи и биографичната книга на Антъни Ренълдс “Ленард Коен. Един необикновен живот”.
Заедно с книгите Ленард Коен ни завеща най-вече тръпката от магичното докосване до вечното му песенно наследство. За много от почитателите му най-прочутите негови песни си остават както споменатата “Hallelujah”, така и една наистина неземна балада – “Dance Me to the End of Love” (”Танцувай с мен до края на любовта”).