„Дух над мене“: половин „Мойра“ или нещо различно?

В почти литературна панихида се превърна представянето на книгата на Цвета Трифонова „Дух над мене“ – писма на Яна Язова до проф. Алексанър Балабанов, в столичния Хеликон-България. Издателят Румен Леонидов изнесе прочувствена реч, която започна с думите: „Две високи души, които в земния живот не можаха да се засекат, вече са заедно. Яна Язова избра точно Цвета Трифонова да бъде нейния душепреказчик в историята на литературата и правим премиера, в която всичко е много особено – няма автографи, няма го автора, който да говори за обекта на своите изследвания. И самият обект отдавна е свещена енергия в небето на българската литература. Тази книга се появи след неочакваната кончина на Цвета, с която съдбата ни събра във фейсбук. Между нас възникна едно взаимно доверие и електрическата дъга на нашето приятелство продължава да жужи“  каза още Леонидов.
В сайта си „Факел.бг“ той пояснява: „Дух над мене“ не е второ издание на „Мойра. Епистоларният роман на Я. Язова и Ал. Балабанов” (1996), защото настоящето включва половината от предишното съдържание на сборника – тук присъстват само най-интересните писма на писателката до любимия ù и нито едно на знаменития професор до нея. Причината е,  че „Мойра“ има двама съставители – Цвета Трифонова и Петър Величков,  които равнопоставено и поотделно държат правата върху изданието, което отдавна е изчерпано”. Въпреки всичко, Леонидов отчете приноса на Петър Величков за популяризиране на творчеството на Яна Язова и се върна в началото на хубавия спомен за 40-те килограма багаж, с които Цвета Трифонова докарала събрани през годините материали за Яна Язова – снимки, копия на оригинали, публикации във вестници и др.
Останалото разказаха близки по перо и дух хора и на двете. Като пред истински паметник застана поетесата Валентина Радинска. Тя нарече Цвета Трифонова „човек отдаден“, „човек обсебен“ и припомни част от съдбата на Яна Язова, „която от 1944г. до 1974г. не е публикувана, но продължава да пише, не се отчайва, дори всички нейни романи са подвързани в бяло и наредени в стаята ù на ул. „Раковски“.
Петя Александрова също даде израз на емоциите си и заяви, че всеки, който прочете писмата на Язова, ще бъде „превзет, омаян, подкупен“ от историята ù с Ал. Балабанов. Според нея книгата е ценна заради многото подробности и интимни детайли, които показват какъв е бил литературният живот в България и как в него постепенно е израснал един човешки характер.
Атанас Колев, председател на Русенско общество за културно и историческо наследство „Змей Горянин“, чийто почетен член е Цвета Трифонова, беше пристигнал със съпругата си специално за паметната вечер. Той цитира епиграма на Змей Горянин от книгата му „Моят приятел Елин Пелин”: „Сред полето два кола, на тях дъска закована. На дъската пише „Яна“. Шопи идат от София, четат и се чудят – де е Балабана“.
Замисляме ли се какво оставяме след себе си, когато пишем писма, запита Румен Леонидов, подчертавайки отново, че те носят качествата на висока литература и са урок за съвременните хора. „След сто години някой ще ги чете и ще си мисли – брей, каква страхотна любов! Друг ще рече: гледай го този охлюв как не е пускал жената, трети – като не можеш да ù осигуриш брак, поне я остави да живее.“ С характерното си дар слово Леонидов се спря на нелеката съдба на самия Балабанов, в липсващата мъжка част от кореспонденцията. Люси Еленкова му зададе два въпроса за Лира.бг:
–  Нямаше ли начин да се разберете с Петър Величков, да направите това издание заедно и то да бъде цялостно? Леонидов отговори: – Аз нямам проблем с Петър Величков, но той имаше с Цвета. За съжаление, тя не е между живите, а между по-живите“. – Прилича ли по нещо спорът за наследството на Яна Язова с писателските делби на литературното пространство днес? -Не, различни са. Яна Язова си е избрала кой да ù бъде близък. А другото не е делби, а подмяна на критериите и проявите на групова вкусовщина.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от