Начало / Автори / Успех, покемони!

Успех, покемони!

Иван Голев

109827…Днес Николай Петев щеше да навърши 65 години. С него бяхме приятели. Литературен критик или литературен деятел – трудно ми е да кажа кое определение за него е по-вярно. Защото – да, той остави десетина книги с литературно-критичните си и критични към действителността ни наблюдения. Но през годините като издател и като председател на Съюза на българските писатели помагаше на стотици български литератори за тяхната творческа и човешка изява. Издействаше на мнозина от тях награди, с което превръщаше други в свои верни врагове. Помагаше им, когато закъсваха за средства, ходатайстваше им за работа, изобщо гледаше на тях като на свои по-малки братчета, за които носеше отговорност. Е, сега вече той няма нужда от техните благодарности или зли думи. Над тази суета е и ни обгръща с онзи свой присмехулен поглед, с който въпреки различните му състояния и премеждия, ще го запомня завинаги.

…Пишещият човек е егоист. Николай беше изключение. Не се скъпеше на енергия, когато трябваше да защити някоя кауза или човешка съдба. Може би тъкмо тази негова неуморност го изпрати прекалено рано да си почива в други измерения. Но навярно той и там е все така деен и помага на нуждаещите се със същата неочакваща нищо в замяна щедрост.

Трима с рога…На тази Коледна снимка сме с писателя Румен Балабанов в къщата на Николай в село Дебнево. Двама от присъстващите на нея вече могат да бъдат видени само върху подобни носители. Третият – все още – може да бъде зърнат и на живо. Вижте ни само как сме се издокарали! Елени ли сме, рогоносци ли – идва момент, когато това не е от съществено значение. По-важното е, че за да са там рогата, значи, все още е имало глави.

…Освен приятелството нас ни свързваше и съзнанието, че никога няма да станем нобелисти. Макар написаното от нас да е с прилично качество, нищо чудно тази фотография да го надживее. Това определено успокоява. Виждал съм през живота си не един и двама наши събратя, на които този мираж и болка изпиваше душиците.

…Днес обитаваме свят, в който визията е по-силна от словото. Като в главата на олигофрен – картинки, картинки, и тук-там малко нечленоразделно мучене.

…Преди 24 века, посред бял ден, Диоген с фенер в ръка търсеше човек. Днес други подтичващи субекти, хванали други фенерчета, търсят покемони. Истината е, че и той тогава, и те днес търсят да открият приятелите си, които са изгубили или с които още не са се сдобили.

…Желая ви успех, покемони! Скрийте се хубавичко, така че никой повече да не ви намери. Дано покрай вас намери другото.

 

Прочетете още

03706520

Смърт на клечките за уши!

                      Иван ГОЛЕВ Очаквах го …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *