Начало / Критика / Филип Пулман: Децата се нуждаят от изкуство, приказки, любов и игри

Филип Пулман: Децата се нуждаят от изкуство, приказки, любов и игри

philip-pullman_2513020b„Децата се нуждаят от изкуство, приказки, стихотворения, музика така, както се нуждаят от любов, храна, чист въздух и игри!“

Случайно попаднах на тези мъдри думи наскоро. Казва ги авторът на „Тъмните му материи“ Филип Пулман в една стара своя реч. Пулман е носител на наградата Астрид Линдгрен през 2005 г. Поради актуалното му звучене и днес Ви предлагаме целия текст на неговите вечни и общовалидни слова, написани по повод десетата годишнина от учредяването на наградата през 2012 г.:

„Децата имат нужда от изкуство, приказки, стихотворения и музика така, както се нуждаят от любов, храна, чист въздух и игри. Ако детето не се храни, това скоро ще разруши здравето му. Ако то не играе на чист въздух, вредата също ще проличи, но по-бавно. Ако не давате на детето любов, щетите върху него ще са видими след години, но неизличими. Но ако детето не получава изкуство, приказки, стихотворения и музика, щетите ще са трудни за забелязване, но със сигурност ще ги има. Телата им ще са здрави, ще могат да тичат, да скачат и плуват, да ядат с апетит и да вдигат шум, но нещо ще липсва.

Факт е, че някои хора порастват, без никога да се докоснат до изкуството и живеят напълно пълноценен и щастлив живот; има хора, в чиито домове няма нито една книга, те не се интересуват много от изобразително изкуство и не чуват красотата на музиката. Това също е нормално. Тези хора са добри съседи и полезни за обществото граждани.

Но има хора, които в детството, в юношеството или дори в зрялата си възраст се срещат с нещо неописуемо – то е толкова непознато за тях, колкото и обратната страна на Луната. Един ден те чуват стихотворение, четено по радиото или минават покрай отворен прозорец, където някой свири на пиано, или виждат репродукция на картина на нечия стена – и това ново усещане ги замайва. Нищо не ги е подготвило за тази среща. Те неочаквано осъзнават, че са изпълнени с глад – глад за нещо толкова вкусно, че почти ги разкъсва отвътре. Глад, който ги докарва до сълзи, прави ги щастливи или самотни, носи със себе си нови усещания, които ги карат да се долепят до радиото, да замръзнат пред отворения прозорец или да не могат да свалят очи от репродукцията. Те имат нужда от това, така както гладуващ човек се нуждае от храна. И това е напълно ново усещане за тях.

Това се случва с всяко дете, докоснало се за първи път до музика, художествено изкуство, поезия. Ако не е тази случайна среща, детето ще се превърне във възрастен, който ще премине през живота си с чувство на глад в себе си, за което дори не подозира.

Ефектът от глада за култура не е животозастрашаващ, той дори не е видим.

Има хора, добри хора, приятели, съграждани, които никога не преживяват тази среща и живеят пълноценно без нея. Ако всичките книги, музика, картини по света изведнъж изчезнат, те няма да изпитат нищо, никаква загуба, няма дори да забележат. Но гладът съществува у много деца и често той не е задоволен, защото нищо не го е пробудило напълно.

Приемаме, че всяко дете има право на храна и подслон, на образование и медицински грижи и т.н. Но трябва да разберем, че всяко дете има правото да се докосне до културата. Без приказки, стихотворения, картини, музика, детето гладува.“

Прочетете още

DSC_0897-0

7-годишните: Книгите подсилват мускулната сила на мозъка

Писателите пък правят хората по-чувствителни според малчуганите… Отговорите на децата всъщност до един са прекрасни! …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *