Лира Литературно-рекламна Агенция
Излезе „Гънка във времето“ (изд. „Интенс“) от Маделин Ленгъл – един от най-обичаните класически романи на всички времена и заемаща трето място в списъка със 100-те най-велики детски книги на USA Today, най-сетне излиза и на български език в превод на Катя Перчинкова.
Читателите ще останат запленени от тази увлекателна съвременна класика.
– Publishers Weekly
Бе тъмна нощ и навън вилнееше буря…
Мег Мъри, малкият й брат Чарлс Уолас и майка им слизат в кухнята за среднощна закуска, когато на прага им се появява странница.
Обожавам бурните нощи, обяснява чудатата старица.
Просто един порив на вятъра ме пое и отвя от пътя.
Ще поседна, колкото да си нахлузя отново ботушите, и потеглям.
Между другото, мила, наистина съществува нещо, наречено тесеракт.
Бащата на Мег е изчезнал мистериозно по време на експерименти с пътуване във времето през петото измерение. Сега Мег, Чарлс Уолас и приятелят им Калвин предприемат опасно пътешествие, за да го намерят. За целта обаче, децата трябва да преминат отвъд Тъмата, която се простира из космоса и поглъща планета след планета. Ще успеят ли да надхитрят силите на злото, с които ще се сблъскат по време на необикновената си мисия?
Тази фантастична книга ще бъде една от най-четените истории и за в бъдеще.
– Children’s Literature
Фантастичната история за междузвездни пътешествия, извънземни планети, зъл безтелесен мозък и свят, подчинен на незнайна тъмна сила, се е превърнала в любима на поколения деца по цял свят.
Съвременната класика със задълбочена концепция, представена по достъпен и увлекателен начин, е най-известната книга на писателката Мадeлин Лeнгъл и й носи множество награди, сред които и медал „Нюбъри“. „Гънка във времето“ обаче е една от най-често забраняваните книги, тъй като в нея се преплитат религиозни и антихристиянски елементи, а името на Исус Христос стои редом до тези на Буда, Шекспир и Ганди.
Великолепна книга, която винаги ще бъде актуална.
– Kirkus Reviews
***
Фантастична история за съзряването на несигурно в себе си, притеснително момиче, което обаче намира смелост, сили, находчивост и заедно с помощта на близките си успява да преодолее препятствията, с които се сблъсква.
– New York Post
Книгата е част от поредица от пет книги, написана от Ленгъл в рамките на 30 години.
Маделин Ленгъл е американска писателка, известна най-вече с романа си „Гънка във времето“, както и с продълженията му:
A wind in the door
A Swiftly Tilting Planet
Many Waters
An Acceptable Time
Мадeлин получила 26 отказа, преди Farrar, Straus & Giroux да се решат да издадат „Гънка във времето“.
Класиката „Гънка във времето“ – защо трябва да я прочетат и деца, и възрастни
Ето 10 интересни факта за „Гънка във времето“:
Постоянството на Ленгъл бива щедро възнаградено
Колкото и да е трудно да повярвате, литературната кариера на писателката е имала доста трудно начало. На 40-ия си рожден ден Маделин почти се отказала от мечтата си, но 10-седмично къмпингуване из страната й помогнало да си избистри идеята за „Гънка във времето“ и да започне да пише романа.
Ленгъл е базирала образа на главната героиня на… себе си
Писателката често оприличавала Мег Мъри на себе си като дете. Като много малки момичета Мег и Маделин не са харесвали външния си вид и се смятали за грозновати, рошави и раздърпани.
Интересът на Ленгъл към квантовата физика и тесерактите бил подбуден от Айнщайн
Ленгъл никога не е била блестяща по математика, но се увлякла по космологията и теорията за нелинейното време, докато четяла книга за Айнщайн. Според нея религията, науката и магията са различни аспекти на една и съща реалност и не бива да бъдат разглеждани като противоречащи си.
Издателите не харесвали книгата й
Маделин получила 26 отказа, преди Farrar, Straus & Giroux да се решат да издадат „Гънка във времето“. Много издатели не предприели тази стъпка, защото книгата била трудна за определяне: За деца или за възрастни е? Към научната фантастика или към фентъзи жанра спада?
Ленгъл също не знаела как да я определи
Писателката настоявала, че книгата няма нужда да бъде вписвана в определени категории и може да бъде четена както от деца, така и от възрастни. Тя смятала, че децата често разбират някои теории по-лесно от възрастните, заради способността си да използват въображението си, за да опознаят неизвестното.
Мег Мъри е една от първите велики главни героини в научната фантастика… което изплашило издателите още повече. Ленгъл била убедена, че книгата е отхвърляна толкова упорито заради нетипичния за времето си подбор на героиня малко момиче. Тогава мъжете и момчетата преобладавали в научната фантастика.
„Гънка във времето“ е една от най-често забраняваните книги в историята. Ленгъл се научила да приема тези критики, защото…
Трудно е за вярване, но книгата е била определяна едновременно като „прекалено религиозна“ и „антихристиянска“. Заклеймена е била и употребата на името на Исус Христос редом до тези на Буда, Шекспир и Ганди.
„Хората се опитват да заклеймят книгата, без да са я прочели. Първоначално се ужасявах, после се ядосвах, накрая си казах „Майната му“. Все пак това си е чудесна реклама“.
Научната фантастика е вдъхновила и някои научни факти
Американската астронавтка Джанис Вос веднъж признала на Ленгъл, че „Гънка във времето“ я е вдъхновила да избере тази професия. През 2013 г. Международният астрономически съюз почел паметта на писателката, като кръстил кратер на южния полюс на Меркурий „Ленгъл“.
Задава се екранизация по романа
Въпреки че Ленгъл не криела скептичната си нагласа към потенциалната възможност „Гънка във времето“ да бъде екранизирана, през август 2014 г. Variety съобщиха, че сценаристката и режисьор на „Замръзналото кралство“ Дженифър Лий е подписала договор за филмова адаптация на романа с „Дисни“.
Разговор с Маделин Ленгъл
– Каква искахте да станете, когато пораснете?
– Писателка.
– Кога осъзнахте, че искате да станете писателка?
– От съвсем малка. Още щом се научих да говоря, знаех, че искам да стана писателка. Също така четях много. Много обичах „Емили от Новолуние“ и някои от другите книги на Л. М. Монтгомъри. Те ме подтикнаха да пропиша.
– Кога започнахте да пишете?
– На пет годинки написах първата си история за едно момиченце.
– Кое е първото ви публикувано произведение?
– Като дете написах стихотворение, озаглавено „Детският живот“, и го публикуваха. В него се разказваше за една самотна къща – беше много сантиментално.
– Къде пишете книгите си?
– Навсякъде. Първо пиша на ръка, след което го напечатвам. Първата ми пишеща машина беше собственост на баща ми, отпреди Първата световна война. Той я взел със себе си по време на войната. Доста е пътувала.
– Кой е най-полезният съвет, свързан с писането, който сте получавали?
– Просто да пиша.
– Кой е първият ви детски спомен?
– Един от най-ранните ми спомени е едно гостуване при баба ми във Флорида през лятото. Къщата є се намираше по средата на блато, обградена от алигатори. Никак не обичам алигатори, затова ме беше много страх.
– Кой е любимият ви спомен от детството?
– Как си седя в стаята.
– Като малка на кого се възхищавахте най-много?
– На майка ми. Тя обичаше да разказва приказки, а аз обожавах да ги слушам. Обичаше и да слуша музика. Свирехме заедно на пиано.
– Кои предмети ви затрудняваха най-много в училище?
– Математиката и латинският език. Никак не харесвах учителя по латински.
– А кой ви беше любимият предмет?
– Английският език.
– В какви извънкласни дейности участвахте в училище?
– В пансиона бях председател на ученическия съвет, редактор на литературно списание и участвах в театрални постановки.
– Утрото ли предпочитате, или сте нощна птица?
– Нощна птица съм.
– Коя беше първата ви работа?
– Веднага след като завърших колежа, работих като асистентка на актрисата Ева ла Галиен.
– Кое според вас е най-вкусното ястие на света?
– Пшенична каша. Обичам я с масло и кафява захар.
– Кои животни предпочитате – котките или кучетата?
– Обичам и кучета, и котки. Едно време имах прекрасно куче на име Туше. Той беше сив пудел и беше голям красавец. Не можех да се качвам с него в метрото, а не можех да си позволя такси, тъй че го слагах на врата си като кожена яка. А той се преструваше, че е кожена яка. Страшен актьор беше.
– Какво цените най-много в приятелите си?
– Обичта им.
– Коя е любимата ви песен?
– „Пий за мое здраве само с очите си“.
– Кой е любимият ви сезон?
– Есента. Много обичам, когато цветовете на листата се сменят. Обичам и есенните цветя.
– Какво беше първоначалното заглавие на „Гънка във времето“?
– „Госпожа Щоето, госпожа Коя и госпожа Кое“.
– Как ви хрумна идеята за „Гънка във времето“?
– По онова време живеехме с трите си деца в една кравеферма в провинцията. Тогава прочетох какво е писал Айнщайн за времето. И използвах много от тези закономерности, за да създам вселена, която е интересна, но и достоверна.
– Трудно ли бе да издадете „Гънка във времето“?
– Чаках две години, без да зная какво ще се случи. Официалните откази прииждаха един след друг. Накрая, след двайсет и шест отказа от издатели, се обадих на агента си и казах: „Върни ми ръкописа. Книгата е твърде различна и никой няма да я издаде“. Той ми го върна, но няколко дни след това приятелка на майка ми настоя да се срещна с издателя Джон Фарар. Той хареса ръкописа и реши да издаде книгата. Първият ми редактор беше Вал Вурсел.
– Кой от героите ви прилича най-много на вас?
– Никой. Всички те са по-мъдри от мен.
