Начало / Интервюта / Мария Донева: „Нощта преди Коледа“ ми даде очакване за чудо

Мария Донева: „Нощта преди Коледа“ ми даде очакване за чудо

Обичаната българска поетеса ни разказва за своя превод и адаптацията на една също толкова любима детска книга, която излиза с логото на издателство Хеликон 

MariaDoneva (1)

 Мария, помниш ли на каква възраст беше, когато за пръв път прочете „Нощта преди Коледа“?

– Помня кристално ясно: на 49! Тази есен

Не бях чела книгата преди това, но толкова пъти са я споменавали в песни и във филми, че имах чувството, че винаги съм я знаела и че тя винаги си е съществувала. Тя е част от света на американците, също както за нас „С червените ботушки потропва дядо Мраз“ е всеизвестно по подразбиране.
Макар че днешните деца май ще имат нужда от обяснение кой е този дядо Мраз.

– Защо именно образът на дядо Коледа, създаден от Клемънт Кларк Мур в далечния 19 век, се е наложил и досега? 

– Представям си днешния свят като топка от пластилин. Преди световният океан е бил от син пластилин, континентите от зелен, ледените шапки от бял. Сега, може би заради затоплянето, пластилините са се смесили, цветовете се преливат много по-живописно. Всички имаме достъп до другите култури и това е световната култура на човечеството.

Искам да вкарам времето в общата картина. Ние не сме имали някакъв прабългарски дядо Коледа; дори до преди 30 години дядо Коледа изобщо не е участвал в празника. След 1989 дядо Мраз се прекръсти на Коледа, но не се промени по същество. Той е добър и щедър, има свръхсили – всезнаещ е, лети в небето, раздава подаръци – и благодарение на тези свръхсили прави добро за всяко детенце на света. Родителите го използват, за да всяват ред и дисциплина, но щедростта и справедливостта са най-важните му качества.

Този образ утолява детинската ни вяра, че ще има радост за всички и никой няма да бъде пренебрегнат.

Когато моят син беше малък, ние му казвахме, че родителите дават подаръци на децата си, за да помогнат на дядо Коледа, а той дава подаръци лично на онези дечица, които си нямат майка и баща. Дядо Коледа запълва страшни празноти и лекува непоносими болки. Всички имаме нужда от някой, който да ни съжали и да ни помилва, да ни даде прошка за лошотиите и награда за това, че сме били добри. И понеже ние, големите, сме били огорчавани и разочаровани много пъти, вече ни е трудно да крепим тази надежда и да я предаваме на децата си.

Книгата на Клемънт Кларк Мур е разказ от името на бащата. Тя всъщност е книга за родителите и им подсказва какво биха могли да кажат на децата си, как да им обяснят чудото. Тя въвлича големите в празника и ги учи как да го създадат в семействата си.

И да, книгата е написана много отдавна, по време, когато не се е смятало за беда, че добрият старец пуши. Засрами се, дядо Коледа!

 – Кое беше най-голямото ти предизвикателство като преводач на такъв христоматиен текст?

– Това е абсолютна класика, вече съществуват преводи на български език и книгата е доста популярна, така че всеки, който е чел други варианти, неизбежно ще ги сравнява. Аз най-съзнателно не потърсих старите издания, и хубаво направих, защото ако предварително бях видяла, че Светлана Комогорова-Комата е правила превод, щях да се респектирам и притесня.

Преведох си го добросъвестно и с много добро настроение, слушах коледни песни, докато работех, и изобщо се стараех да се получи музикално и напевно, приятно за произнасяне, меко и успокояващо. Рисунките са изключително красиви, те просто сияеха от монитора ми и ми създадоха очакване за чудо, за голяма радост, която предстои. Предложих на издателите да адаптирам текста спрямо нуждите на съвременната читателска публика. Свети Никола на мен лично пукната играчка не ми е донесъл, най-много някой шаран, и то на Никулден. Така че го пратих да празнува деня на Бургас, и се посветих на дядо Коледа. Също така ми мина през ума да преведа и имената на елените, но реших, че децата ги знаят от филмчетата достатъчно добре, единствено Купидон и Комета са с български варианти на имената. Не ми беше трудно нито за миг.

 – Цитирай ни любимия си момент!242211_b

Те се издигаха, после се спускаха, все едно вятър ги носи.

Стъпваха леко по лунни лъчи, клони и покриви коси.“
Лунните лъчи са от мен!

 – Ще споделиш ли какво да очакваме от теб като автор?

Очаквам през ноември да излезе новата ми книга със стихотворения „Боядисвам в бяло лятото“. В нея има смешни и скръбни стихотворения, но всички те до едно са любовни. В тях има бащи, майки, деца, любими, семейство, всички събрани заедно, за да се крепят и да си помагат, защото има победи и загуби, прекалено големи за сам човек да ги понесе.

Разговора води: Людмила Еленкова  

Прочетете още

398587929_214882641626671_2164277630535361099_n

Дядо Коледа Седми и чудеса за всяко време от годината

Вълшебна приказка, която не си затваря очите за реалността Безброй писатели са се упражнявали по …