Лира Литературно-рекламна Агенция
„Изкуството на войната“ на Сун Дзъ е вероятно най-влиятелната книга за лидерство и военно дело, писана някога. Почти всеки – от треньора на отбора по американски футбол Ню Инглънд Пейтриътс Бил Биличик до рап-иконата Тупак Шакур – е чел 2500-годишния текст, съставен от 13-те глави за 13-те аспекта на воденето на война. Но колко наистина знаем за тази добила толкова много популярност книга?
- Сун Дзъ вероятно не е авторът на „Изкуството на войната“
„Изкуството на войната“ е най-старият запазен ръкопис за военните тактики в древен Китай и се смята, че е написан през 4 или 5 век Пр. Хр. от китайския генерал Сун Дзъ. Но историческата фигура Сун Дзъ вероятно не е истинският автор на творбата, ако изобщо е съществувал. По-вероятно е книгата да има много автори през годините, чиито усилия са обединени в един текст. Според по-късните му биографи, Сун Дзъ е роден през един от най-кървавите периоди от китайската история и става велик генерал в армията на Ву. Успехът на „Изкуството на войната“ само частично се дължи на нейното съдържание. Останалата част почива върху легендата, обвила предполагаемия й автор.
- Сун Дзъ е известен с безпощадността си
Един от биографите на Сун Дзъ, Сима Киан, описва как император Ву решил да подложи теориите на генерала на изпитание. Той попитал възможно ли е военните му теории да се приложат и върху жени и Сун Дзъ отговорил положително. В двора на двореца били събрани 180 наложници, разделени на две групи, водени от две от любимките на императора. Всяка от жените получила копие. Сун Дзъ започнал да им дава основни военни команди, като да се обърнат наляво или надясно, но това било посрещнато с кикотене. „Ако думите на командира не са ясни, виновен за това е командирът“, казал Сун Дзъ. Той опитал с нови команди, но отново бил посрещнат с кикотене. „Но ако заповедите му са ясни, а войниците отговарят с безредие, виновни са офицерите им“. За наказание Сун Дзъ наредил двете водещи наложници да бъдат обезглавени пред всички пред ужасените погледи на „армиите си“. Те били заменени от две нови жени и този път командите били изпълнени с ужасена точност.
- „Изкуството на войната“ е колкото за воденето на война, толкова и за избягването й
Въпреки посочената история, книгата се отнася и за стратегиите за избягване на насилие. „Най-върховната форма на войната е да подчиниш врага без насилие“, пише в текста. Сун Дзъ или който и да е авторът на книгата описва войната като крайна необходимост, като загуба на ресурс и като възможност, която трябва да се избягва при възможност. Това има своето обяснение. По времето, когато е писана книгата, Китай е раздиран от векове от постоянен конфликт между седемте основни провинции. Със сигурност военачалниците са били добре запознати със загубите, които съпътстват всяка една битка и са предпочитали да я избягват.
- Текстът е донесен в Европа от мисионери
Книгата останала популярна през вековете и се пренесла от Китай през цяла Азия, дори до Япония. Тя останала непозната за Запада до 1772 г., когато била открита от представители на йезуитския орден и преведена на френски. Един от първите последователи на текста в Европа бил Наполеон. Книгата е преведена на английски за първи път през 1905 г. и от тогава неизменно е бестселър.
- Тони Сопрано и Петир Белиш са спомогнали продажбите
През април 2001 г. Тони Сопрано споделя на терапевта си, че чете „Изкуството на войната“ – полезно четиво за филмовия мафиотски бос. Продажбите на книгата моментално нараснали и до края на месеца се изчерпал целият наличен тираж. Издателството поръчало нови 25 000 копия и дори пуснало малка реклама в Ню Йорк Таймс (Текстът гласял „Тони Сопрано не се страхува от враговете си. Сун Дзъ го е научил защо. „Изкуството на войната“ – книга за босове“) И днес книгата остава много популярна, като държи първенството в класациите на Амазон за военни и исторически четива. За това допринася и новият аудио вариант на книгата, прочетен от звездата от „Война на тронове“ Ейдън Гилън (Петир Белиш).
- „Изкуството на войната“ участва във война
Между 1943 и 1946 г. Съветът за военни книги – неправителствена организация на книжари, издатели, библиотекари и писатели – започва да публикува евтини издания в джобен размер, посветени на войната и насочени към военнослужещите по време на Втората световна война. Работейки под името „Въоръжени издания“, организацията приела мотото „Книгите са оръжията във войната на идеите“. Тя успяла да издаде почти 123 милиона копия на 1322 заглавия. Те включвали „Дракула“ на Брам Стокър, „Изкуството на илюзията“, посветена на магически трикове, „A Tree Grows in Brooklyn“ на Бети Смит, както и издание, наречено „Нужен ли е сексът?“ (което едва ли било най-подходящо за мъже и жени, изпратени на хиляди километри от любимите си). През 2002 г. програмата била възстановена и насочена към американски войници, служещи в чужбина. „Изкуството на войната“ била една от четирите книги, отпечатана и изпратена на военнослужещите.
- Корпоративните мениджъри я обожават…
Япония има дълга традиция в почитането на Сун Дзъ, датираща от 8 век, когато книгата била преведена за първи път. През 60-те, 70-те и 80-те години японските бизнесмени започнали да я прилагат като част от корпоративната култура, което всъщност дало резултат. Уол Стрийт започнал да я прилага по примера на разрастващия се японски фондов пазар, като я адаптирал под формата на книги със съвети и цитати, отговарящи на съвременния материален свят. От тогава текстът се използва постоянно в различни форми за целите на бизнес аудиторията и дори има вариант, адаптиран за жени на мениджърски позиции.
- Но се игнорира от китайските студенти по икономика
Въпреки че е в основата на китайката военна теория, западните бизнес четива я изместват в китайските икономически университети. Според някои публикации това се дължи на заслепението на китайците от западните примери, на което се дълги и пропускът спрямо собствената им напълно адекватна на съвремието традиция.
- Присъства и на рафтовете за лично усъвършенстване
Съществуват адаптации на „Изкуството на войната“, разглеждащи и изкуството на любовта. Войната на Сун Дзъ намира приложение и в романтичните взаимоотношения, както и във взаимоотношенията деца-родители и дори под формата на съвети за справяне със сприхави тийнейджъри.
