Начало / Критика / Всички калории са равни, но някои са по-равни от другите

Всички калории са равни, но някои са по-равни от другите

201165_bЮлия ПЕТКОВА

Конвенционалните диети се стремят към намаляване на телесната мазнина чрез ограничаване на калорийния прием. Този подход е обречен на провал, защото се прицелва в симптомите, а не в корена на проблема, уверява ни д-р Дейвид Лудуиг.

Той завършва висшето си образование точно когато епидемията от затлъстяване започва да достига размерите на криза. Когато диабет тип 2 (преди наричан „диабет на възрастните“) започва да покосява едва десетгодишни деца. След като изчита томове научна литература, Лудуиг пренебрегва манията по диетите с ниско съдържание на мазнини, така модерни през 90-те, и изцяло променя перспективата си темата. Защото храната не е просто система за доставка на калории и хранителни вещества.

Крайно време е да осъзнаем, че след всяко хранене хормоните, химическите реакции и дори активността на гените в тялото се променят по коренно различни начини, в зависимост от характера и количеството на погълнатата храна.

Дали типът калории, които приемаме, влияе на броя калории, които горим? Естествено. Фундаментален проблем на теорията за калорийния баланс е, че всички калории са приемани за еднакви, без да се взема предвид произходът им. Според тази гледна точка тестена храна и праскова имат еднакво влияние върху организма, стига да ги консумираме в еднакви количества, което потъпква елементарния здрав разум по отношение на яденето. Ако това беше вярно, защо изобщо биха ни трябвали диетолози, чиято работа е да ни съветват какво да ядем и какво да избягваме? Изглежда, някои калории са по-равни от други, заключава духовито Лудуиг. Рафинираните въглехидрати действат свръхстимулиращо на мастните клетки и ги тласкат съм състояние на истерия. Те стават лакоми и консумират повече от полагащия им се дял калории. Така докато мастните клетки пируват, останалата част от организма гладува.

Така че, забравете калориите и се съсредоточете върху качеството на онова, което поглъщате. За всичко останало организмът ви ще се погрижи сам.

Има случаи, в които битката с килограмите е изначално обречена. Понякога генни мутации причиняват тежко затлъстяване, което започва от ранно детство. Бъдете внимателни, когато общувате с много пълни хора – човек не избира цвета на кожата си, нали? Като оставим настрана тези случаи, всички останали хора със свръхтегло трябва по-често да си припомнят, че идеята за седемте смъртни гряха приравнява лакомията с алчността, завистта, похотта и леността…

Редица здравни експерти и автори на научни материали разясниха как хранителната индустрия манипулира 3 основни вкуса – сладко, солено и мазно, – за да направи обработените продукти неустоими. Звучи плашещо, но е факт. Медицинските разходи за третиране на болести, свързани с наднорменото тегло в САЩ, възлизат на 190 милиарда долара годишно или 20,5 процента от общите разходи за здравни грижи. Предвижда се до 2020 година общите разходи за диабетно болни да достигнат 500 милиарда долара. Нещо по-лошо, Американската общност за клинична онкология наскоро заключи, че затлъстяването е причина за почти сто хиляди случая на рак годишно, увеличава риска от повторната му поява и е отговорно за 15 до 20 процента от смъртността, дължаща се на рак.

Отчитайки всичко това, д-р Лудуиг създава програмата Изход от вечното гладуване, която се прицелва в източника на излишните килограми – мастните клетки, блокирани в режим на складиране на калории. Идеята е чрез понижаване на нивото на инсулин и успокояване на хроничното възпаление да препрограмираме мастните клетки така, че да освободят излишните калории.

„Никога повече гладни!” е особено ценна заради приложенията с хранителни планове, рецепти и инструкции за приготовление на ястия със зеленчуци, пълнозърнести продукти, ядки и семена, и таблицата с гликемичен заряд на храните, съдържащи въглехидрати. Д-р Лудуиг не се смущава да назовава формите на политически произвол и безобразията на съвременната хранителна индустрия с истинските им имена. Защото изобщо не е реалистично да се очаква, че хората ще променят безболезнено поведението си, когато толкова много фактори от социалната, културната и физическата заобикаляща среда действат против разумния избор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *