Начало / Любопитно / Читателски дневник: Любимите 10 на Иво Сиромахов

Читателски дневник: Любимите 10 на Иво Сиромахов

Lira.bg стартира нова рубрика, в която популярни български писатели представят своите любими 10 книги.

Днес Ви представяме книгите, които препоръчва сценаристът писател Иво Сиромахов. Той е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ за 1995 г. Книгата му „Моят таен любовен живот“ получи номинация за наградата „Хеликон“ и спечели наградата „Цветето на Хеликон“ през 2015 г.

„Доста трудно ми е да отделя само десет заглавия, защото любимите ми книги са доста повече. И все пак има книги, към които постоянно се връщам, постоянно ги препрочитам. Книги, които продължават да ме вълнуват“, каза Сиромахов за Читателски дневник.

„Хазарски речник“ от Милорад Павич

„Прочетох я за пръв път през ученическите си години и бях зашеметен от изумителната идея да направиш роман във формата на речник. Павич е страхотен разказвач, увлича читателя, отвежда го в непознати места и непознати времена и държи вниманието му до последната страница. Книга, която не можеш да оставиш. И към която задължително се връщаш.“

„Дългото сбогуване“ от Реймънд Чандлър

„Чандлър е от онези майстори, които умеят да превърнат всяко изречение в удоволствие. Всичките му романи са забележителни, но ако трябва да избера един, това ще е “The Long Goodbye”. В този роман Филип Марлоу е по-хитър, по-безскрупулен и по-депресиран отвсякога. А лафовете на Чандлър както винаги са хладни и искрящи като лунен лъч, пронизал бучката лед в уискито ти.“

„Хрътките на съдбата“ от Хектор Хю Мънро Саки

„В България, когато се каже „английски хумор“, първата асоциация е Уудхаус. Аз обаче предпочитам неговия учител – блестящия Саки, родоначалника на черния хумор в литературата.“

„Открито“ от Андре Агаси

„Не съм чел по-страстна и по-трогателна автобиография от тази на Агаси. Признавам си, че докато я четях, на няколко пъти очите ми се насълзяваха.“

„Ако импресионистите бяха зъболекари“ от Уди Алън

„Уди Алън винаги ме е пленявал с парадоксалното си чувство за хумор, с неочакваните сюжети. Независимо дали пише разкази, пиеси или филмови сценарии. Докато чета текстове като “Списъците на Метерлинк” и “Кореспонденцията Госаж-Вардебедян”, ставам на крака и смирено се покланям пред гения.“

„Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов

„Записките“ обясняват всичко за българския манталитет, за странната ни народопсихология, която е причината да живеем така. Написана с много любов и много хумор, това е книгата, без която нямаше да знаем нищо за Априлското въстание.“

„Мизъри” от Стивън Кинг

„Докато я четеш, ти иде да си прережеш вените, но всъщност това е любовен роман. Роман за зловещата сила на любовта към литературата. Жестоко предупреждение към всички, които си изкарват хляба с писане, защото не знаеш зад кой ъгъл те дебне откачена фенка с моторна резачка, предназначена за краката ти.“

„Котешка люлка” от Кърт Вонегът

„Това, което ме смущава у Вонегът е, че през живота си е изхабил доста енергия в защитаването на съмнителни социалистически идеи и едностранчива публицистика в стил вестник „Дума”. Но романите му са яки. “Котешка люлка” е най-доброто му според мен.“

„Рудниците на Цар Соломон” от Хенри Райдър Хагард

„Върхът на приключенските романи. Историята е вцепеняваща – канибали, едноок крал, тристагодишна вещица и трима джентълмени, които вървят от една смъртна опасност към следващата гладко избръснати и леко ухаещи на скоч.“

 “Родени убийци” от Куентин Тарантино и Оливър Стоун

„Тарантино и Стоун са мъже, които не хранят никакви романтични илюзии спрямо човешкия род. Техните герои са водени по-скоро от атавистични страсти, отколкото от възвишени идеали. И затова са истински. Историята на Мики и Мелъри Нокс, които прекосяват Америка, стъпвайки върху телата на 48 трупа, е роман, който винаги препрочитам в моменти, когато ме обземе безпричинна филантропия.“

Свързани заглавия:

Читателски дневник: Любимите 10 на Васил Георгиев

Иво Сиромахов: Всяка голяма любов рано или късно потъва

Забравихте ли вече Валери Петров?

Пет смешни книги

Три яки български книги

Иво Сиромахов: Пълна дивотия е, че в учебната програма няма хумористична литература

Иво Сиромахов благодари на Слави Бинев, Вежди Рашидов и Бойко Борисов за книгите си

Да четеш живота на другите

Иво Сиромахов: Ако искаме да избягаме от сиромашията, първо трябва да променим манталитета си

Иво Сиромахов е любимият съвременен български автор на пловдивчани

Иво Сиромахов ще отговаря на въпроси на читатели във „Фейсбук“

Утре пловдивчани посочват любимия си съвременен български автор

Иво Сиромахов представя „Моят таен любовен живот“ с национално турне

„Моят таен любовен живот“ от Иво Сиромахов (анотация и откъс)

Иво Сиромахов: Часовете по литература са часове по скука

Иво Сиромахов: Писането на книги е диалог, а не проповед

Книги от Иво Сиромахов тук

Прочетете още

20160730_192152

„Хеликон“ събра верни приятели на шоу в Несебър

Стотици, граничещи с хиляди, почитатели на четенето и спорта се стекоха в събота, 30 юли …

2 Коментари

  1. Много благодаря за тази рубрика.

    Помогнахте ми в избора на следващите ми четива.

  2. Милен Иванов

    Не съм съгласен, че Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов
    е написана с много хумор, това не е хумористична книга, а сериозна историография. Има забавни моменти на места, но не може да се твърди, че цялата книга е написана с много хумор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *