Лира Литературно-рекламна Агенция
Читателите ще имат възможността да участват в забавна и образователна игра, която ще им донесе специална награда.
С вълшебните истории, разказани в книгите „Малки приказки“, „Приказки от планината“ и „12 принцеси“, популярният сценарист, телевизионен водещ и журналист Иво Сиромахов се гмурна в света на детската литература и поведе малките читатели на фантастична разходка из непознати и красиви земи.
Сега българският писател се завръща с нова детска книжка, чиито вълнуващи сюжети се развиват не къде да е, а съвсем близо до нас – на някои от най-обичаните места из цяла България.
С твърди корици и прекрасните цветни илюстрации на Лилия Тодорова „Приказно пътешествие“ събира двайсет авторски приказки, които разказват вдъхновяващи, неочаквани и чудати истории от миналото на двайсет вълшебни места у нас.
От Белоградчишките скали през Крушунските водопади, остров „Св. Анастасия“ и Долината на розите, та чак до крепостта „Баба Вида“, сред страниците на тази цветна книжка се крие едно наистина „Приказно пътешествие“, в което магията на нашата малка, но толкова богата на истории страна оживява и ни приканва да станем герои в своята собствена приказка.
С невероятен усет към детайла, много въображение и вдъхновение Иво Сиромахов създава един вълшебен свят, в който всичко е възможно – стига само да сме достатъчно смели да станем част от следващото приключение.
По пътя си из приказното минало на България малките читатели ще се срещнат с красиви самодиви, добри змейове, лоши магьосници, странстващи пирати, смели рицари, работливи джуджета, весели таласъми и непослушни караконджули; ще странстват из смайващи пещери, изоставени крепости, тайни библиотеки, недостъпни манастири и загадъчни острови. А всяка една локация се намира само на едно пътешествие разстояние!
Водени от перото на Сиромахов, децата ще впуснат в изследване на някои от най-важните теми от света на децата и възрастните – смелостта и добротата, приятелството и силата, която се крие във всеки един от нас.
А след като вече са прочели приказките, читателите ще имат и възможността да участват в забавна и образователна игра. Следвайки специалната карта на „Приказно пътешествие“, те ще могат да посетят различните места от книжата и да изживеят фантастичните истории на героите. Всеки един от тях, изпратил снимка с книжката в ръце и от двайсетте локации на Фейсбук страницата на „Приказно пътешествие“, ще спечели личен подарък за спомен от това шеметно приключение, а трима от включилите се в голямото предизвикателство ще спечелят и по-специална награда в томбола, в която ще присъстват имената на всички покорили и 20-те локации. Повече информация за играта ще може да откриете скоро на страницата на „Приказно пътешествие“.
ОТКЪС
Двамата магьосници
Някога в красивото градче Белоградчик живеели двама магьосници – Белия магьосник и Черния магьосник.
Белия магьосник живеел в една дървена къщичка с малка цветна градинка и правел само добрини – лекувал болести, гонел призраци от изоставени къщи и хранел бездомните кучета и котки.
А Черния бил лош и вършел само злини – омагьосвал хора и животни, пращал бури и градушки, а веднъж дори бил предизвикал земетресение. Той живеел в черна каменна къща без прозорци, с висока кула, в която правел магиите си.
Една година Черния магьосник направил магия за суша. Цяла пролет не паднал никакъв дъжд и хората от градчето отишли при Белия магьосник да го помолят за помощ.
– Помогни ни, добри вълшебнико – казали. – Земята е суха и житото ни няма да узрее. Ако не завали дъжд, няма да има какво да ядем през зимата.
– Ще видя какво мога да направя – казал Белия магьосник и погладил дългата си брада.
Вечерта, по залез слънце, излязъл пред къщичката си и започнал да отправя молитви и заклинания към небето. Час по-късно над градчето започнали да се събират облаци и завалял дъжд. Валял три дни и три нощи. Житото било спасено.
В края на лятото Черния магьосник нарочно подпалил гората край градчето. Изгорели много дървета, а птичките изгубили гнездата си. Преместили се да живеят в дръвчетата край къщата на Белия магьосник, а той им направил къщички и всеки ден им сипвал зрънца в хранилките.
Дошла зимата и Черния магьосник направил магия за страшен студ. Реката замръзнала, короните на дърветата се покрили с лед, духал силен вятър.
Тогава Белия магьосник се качил на покрива на къщата си, вдигнал ръце към небето и извикал:
– О, небеса! Защо изпращате такива беди на тези добри, трудолюбиви хора? С какво са го заслужили? Нека студът да отмине. Нека отново слънцето да затопли тази земя.
И наистина след малко задухал топъл вятър от юг. Времето се стоплило, ледовете се разтопили. Хората отново излезли навън и се усмихнали.
Черния магьосник много се разгневил, отишъл пред къщата на Белия магьосник и се развикал:
– Излез, нещастнико! Ти нямаш право да разваляш магиите ми, защото съм по-силен от теб. Излез да се бием.
Белия магьосник излязъл от къщата си и се засмял.
– Защо да се бия с теб? Ти си нещастен човек. Душата ти е тъжна, затова се опитваш да я развеселиш, като правиш зло на хората. Но и това не ти носи радост. Ставаш все по-самотен и все по-нещастен. Откажи се. Започни да правиш добро и ще бъдеш спасен.
– Ти няма да ми казваш какво да правя! – изкрещял Черния магьосник. – Аз владея Тъмните сили и сега ще те унищожа.
Черния магьосник вдигнал дясната си ръка и в този миг се чул страшен гръм. Една светкавица прорязала небето и паднала върху главата на Белия магьосник. Но той стоял кротко и само се усмихвал.
– Не можеш да ме победиш – казал Белия. – Доброто винаги ще бъде по-силно от Злото.
– Ще видим дали е така – изсъскал Черния магьосник. – Призовавам непобедимите великани от Тъмното царство да дойдат тук и да смажат това градче! Нека да убият всички хора и животни, нека да стъпчат къщите им, така че на това място да не остане нищо освен прах и пепел!
И тогава се чуло зловещо бучене, земята се разтворила и от нея излезли огромни великани, които тръгнали към Белоградчик. Носели брадви и боздугани, а от тежките им стъпки земята треперела.
– Убийте всички! – крещял Черния магьосник. – Унищожете градчето!
Великаните наближавали, а хората започнали да пищят от ужас. Виждали, че смъртта е близо.
Но Белия магьосник вдигнал ръце, произнесъл някакво заклинание и в този миг великаните застинали на място и се вкаменили. А Черния магьосник се разплакал от безсилие, започнал да скубе косите си и сърцето му се пръснало от яд.
Хората от Белоградчик излезли по улиците, прегръщали се, танцували и се веселили цяла нощ.
А вкаменените великани и до днес стоят надвиснали над градчето, за да напомнят, че дори най-страшното Зло може да бъде победено.
