Начало / България / Поемаме на „Приказно пътешествие“ из някои от най-обичаните места в България с новата детска книжка на Иво Сиромахов

Поемаме на „Приказно пътешествие“ из някои от най-обичаните места в България с новата детска книжка на Иво Сиромахов

Читателите ще имат възможността да участват в забавна и образователна игра, която ще им донесе специална награда.

234797_bС вълшебните истории, разказани в книгите „Малки приказки“, „Приказки от планината“ и „12 принцеси“, популярният сценарист, телевизионен водещ и журналист Иво Сиромахов се гмурна в света на детската литература и поведе малките читатели на фантастична разходка из непознати и красиви земи.
Сега българският писател се завръща с нова детска книжка, чиито вълнуващи сюжети се развиват не къде да е, а съвсем близо до нас – на някои от най-обичаните места из цяла България.
С твърди корици и прекрасните цветни илюстрации на Лилия Тодорова „Приказно пътешествие“ събира двайсет авторски приказки, които разказват вдъхновяващи, неочаквани и чудати истории от миналото на двайсет вълшебни места у нас.
От Белоградчишките скали през Крушунските водопади, остров „Св. Анастасия“ и Долината на розите, та чак до крепостта „Баба Вида“, сред страниците на тази цветна книжка се крие едно наистина „Приказно пътешествие“, в което магията на нашата малка, но толкова богата на истории страна оживява и ни приканва да станем герои в своята собствена приказка.
С невероятен усет към детайла, много въображение и вдъхновение Иво Сиромахов създава един вълшебен свят, в който всичко е възможно – стига само да сме достатъчно смели да станем част от следващото приключение.
По пътя си из приказното минало на България малките читатели ще се срещнат с красиви самодиви, добри змейове, лоши магьосници, странстващи пирати, смели рицари, работливи джуджета, весели таласъми и непослушни караконджули; ще странстват из смайващи пещери, изоставени крепости, тайни библиотеки, недостъпни манастири и загадъчни острови. А всяка една локация се намира само на едно пътешествие разстояние!
Водени от перото на Сиромахов, децата ще впуснат в изследване на някои от най-важните теми от света на децата и възрастните – смелостта и добротата, приятелството и силата, която се крие във всеки един от нас.
Приказно пътешествие_Двамата магьоснициА след като вече са прочели приказките, читателите ще имат и възможността да участват в забавна и образователна игра. Следвайки специалната карта на „Приказно пътешествие“, те ще могат да посетят различните места от книжата и да изживеят фантастичните истории на героите. Всеки един от тях, изпратил снимка с книжката в ръце и от двайсетте локации на Фейсбук страницата на „Приказно пътешествие“, ще спечели личен подарък за спомен от това шеметно приключение, а трима от включилите се в голямото предизвикателство ще спечелят  и по-специална награда в томбола, в която ще присъстват имената на всички покорили и 20-те локации. Повече информация за играта ще може да откриете скоро на страницата на „Приказно пътешествие“.

 

ОТКЪС

Двамата магьосници

Някога в красивото градче Белоградчик живеели двама магьосници – Белия магьосник и Черния магьосник.
Белия магьосник живеел в една дървена къщичка с малка цветна градинка и правел само добрини – лекувал болести, гонел призраци от изоставени къщи и хранел бездомните кучета и котки.
А Черния бил лош и вършел само злини – омагьосвал хора и животни, пращал бури и градушки, а веднъж дори бил предизвикал земетресение. Той живеел в черна каменна къща без прозорци, с висока кула, в която правел магиите си.
Една година Черния магьосник направил магия за суша. Цяла пролет не паднал никакъв дъжд и хората от градчето отишли при Белия магьосник да го помолят за помощ.
– Помогни ни, добри вълшебнико – казали. – Земята е суха и житото ни няма да узрее. Ако не завали дъжд, няма да има какво да ядем през зимата.
– Ще видя какво мога да направя – казал Белия магьосник и погладил дългата си брада.
Вечерта, по залез слънце, излязъл пред къщичката си и започнал да отправя молитви и заклинания към небето. Час по-късно над градчето започнали да се събират облаци и завалял дъжд. Валял три дни и три нощи. Житото било спасено.
В края на лятото Черния магьосник нарочно подпалил гората край градчето. Изгорели много дървета, а птичките изгубили гнездата си. Преместили се да живеят в дръвчетата край къщата на Белия магьосник, а той им направил къщички и всеки ден им сипвал зрънца в хранилките.
Дошла зимата и Черния магьосник направил магия за страшен студ. Реката замръзнала, короните на дърветата се покрили с лед, духал силен вятър.
Тогава Белия магьосник се качил на покрива на къщата си, вдигнал ръце към небето и извикал:
– О, небеса! Защо изпращате такива беди на тези добри, трудолюбиви хора? С какво са го заслужили? Нека студът да отмине. Нека отново слънцето да затопли тази земя.
И наистина след малко задухал топъл вятър от юг. Времето се стоплило, ледовете се разтопили. Хората отново излезли навън и се усмихнали.
Черния магьосник много се разгневил, отишъл пред къщата на Белия магьосник и се развикал:
– Излез, нещастнико! Ти нямаш право да разваляш магиите ми, защото съм по-силен от теб. Излез да се бием.
Белия магьосник излязъл от къщата си и се засмял.
– Защо да се бия с теб? Ти си нещастен човек. Душата ти е тъжна, затова се опитваш да я развеселиш, като правиш зло на хората. Но и това не ти носи радост. Ставаш все по-самотен и все по-нещастен. Откажи се. Започни да правиш добро и ще бъдеш спасен.
– Ти няма да ми казваш какво да правя! – изкрещял Черния магьосник. – Аз владея Тъмните сили и сега ще те унищожа.
Черния магьосник вдигнал дясната си ръка и в този миг се чул страшен гръм. Една светкавица прорязала небето и паднала върху главата на Белия магьосник. Но той стоял кротко и само се усмихвал.
– Не можеш да ме победиш – казал Белия. – Доброто винаги ще бъде по-силно от Злото.
– Ще видим дали е така – изсъскал Черния магьосник. – Призовавам непобедимите великани от Тъмното царство да дойдат тук и да смажат това градче! Нека да убият всички хора и животни, нека да стъпчат къщите им, така че на това място да не остане нищо освен прах и пепел!
И тогава се чуло зловещо бучене, земята се разтворила и от нея излезли огромни великани, които тръгнали към Белоградчик. Носели брадви и боздугани, а от тежките им стъпки земята треперела.
– Убийте всички! – крещял Черния магьосник. – Унищожете градчето!
Великаните наближавали, а хората започнали да пищят от ужас. Виждали, че смъртта е близо.
Но Белия магьосник вдигнал ръце, произнесъл някакво заклинание и в този миг великаните застинали на място и се вкаменили. А Черния магьосник се разплакал от безсилие, започнал да скубе косите си и сърцето му се пръснало от яд.
Хората от Белоградчик излезли по улиците, прегръщали се, танцували и се веселили цяла нощ.
А вкаменените великани и до днес стоят надвиснали над градчето, за да напомнят, че дори най-страшното Зло може да бъде победено.

Прочетете още

12_ivo_siromahov2

Иво Сиромахов: Ние, българите, опровергаваме дори дарвиновата теория за еволюцията

Наскоро по книжарниците се появи продължението на книгата „У майкини“ със заглавие „Майкини и другите“ …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...