Скандинавецът Торкил Дамхауг превърна черния роман в литература от висока класа

15.01.2016 България

Днес, 15 януари, на пазара излиза трилърът на Торкил Дамхауг „Смърт във вода“, издание на „Изида“.
Бившият психиатър Торкил Дамхауг в момента е един от най-горещите автори в скандинавската литература наред с Том Егеланд, Стиг Ларшон, Томас Енгер, Йорген Бреке, Ян Гиу, Ю Несбьо и Курт Ауст. Благодарение на професионалния си опит той създава сложни и убедителни герои, води читателя из дълбините на човешкото съзнание и поставя брилянтни за разрешаване криминални загадки. Определят романите му като пристрастяващи, защото в тях по особено майсторски начин са съчетани дълбока психология, силни емоции, опъващо нервите напрежение, интересни препратки към други произведения на изкуството и не на последно място – качествена литература. Носител е на престижната награда за най-добър криминален роман „Ривертон“ („Златният револвер“). След световния успех на преведения и на български трилър „Погледът на Медуза“ Дамхауг утвърждава репутацията си на водещ автор в жанра с романа „Смърт във вода“ (изд. „Изида“).
Красивата Лис, главната героиня на „Смърт във вода“, е фотомодел и живее в Амстердам. Тя се опитва да се измъкне от средата си, в която има твърде много наркотици и секс, но бившият й приятел и мениджър успява сериозно да я сплаши, че ако реши да прави нещо самостоятелно, ще се случи неприятност на най-близкия й човек. Това е по-голямата й сестра Майлин, преуспяващ лекар психиатър в Осло, която като дете се е грижила за Лис. И когато действително Майлин изчезва безследно, Лис веднага се качва на самолета за Осло. Всички са шокирани от изчезването й – годеникът й, майката на сестрите и вторият й съпруг.
Без да дочака резултатите от официалното разследване, Лис се опитва да си изясни на кого би могла да е пресякла пътя Майлин. Тя е работела върху много сериозно научно изследване, свързано с хора, които са имали психични травми през детството си и са били провокирани към агресия. Имала е 8 основни пациенти във връзка с това изследване, но записките й са изчезнали, както и листът за насрочените срещи с пациенти. Друг възлов момент е, че в деня, когато вече никой не е имал връзка с нея дори по телефона, тя е трябвало да участва в най-рейтинговото тв шоу, наречено „Табу“ и водено от арогантен тв водещ със съмнителна репутация и непредсказуеми реакции.
Когато Лис получава на телефона си видеоклип с последните мигове от живота на Майлин, която е с прободени очи, дирите водят към други два случая на насилие отпреди години – за първата проява на агресия от страна на тийнейджър на име Йо и за момиче в провинцията, убито по подобен начин… Но кой е порасналият Йо – неуравновесен таен пациент на Майлин, футболна звезда, ухажваща Лис, или някой друг от обкръжението на младата жена?
На Лис й предстои да се сблъска с поредица от неочаквани и страшни открития, преди да се доближи до разкриването на престъплението и да разбере каква роля в тази трагична история е изиграл увековеченият в поемата на Т. С. Елиът финикиец, на когото пророчицата Сибила е предрекла „смърт във вода”.

Нека припомним, че поемата „Пустата земя“ (1922) на поета Томас Стърнз Елиът (1888-1965), представител на модернизма и носител на Нобеловата награда за литература, е преведена на български два пъти – от Георги Рупчев и Владимир Левчев. Четвъртата й част се нарича „Смърт във вода“ и е съвсем кратка:

Флеб, финикиецът, двуседмичен мъртвец,
забрави писъка на чайките, забрави морските въртопи,
забрави загубата и печалбата.
Течение дълбоко под морето
повлече костите му шепнешком. Той се издигаше и падаше
и тъй измина пътищата на зрелостта и младостта си
от водовъртежите понесен.
Езичник или пък евреин,
ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката на вятъра,
помисли за Флеб, той също бе красив и строен като теб.

Превод Георги Рупчев

„Смърт във вода“ тук