Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво СИРОМАХОВ
Обичам да чета биографични книги. Възможността да надникна в живота на хората, от които се възхищавам, да видя пътя, който са извървели към успеха, е много вълнуваща.
Едно от големите събития тази година за мен беше излизането на автобиографията на сър Алекс Фъргюсън. Какво е да си на върха на велик отбор като “Манчестър Юнайтед” в продължение на 27 години? Как става това? Каква е тайната?
Сър Алекс разказва увлекателно и откровено за победите и пораженията си, за работата си с мегазвезди като Бекъм, Ван Нистелрой, Роналдо, Шерингам, Руни и Гигс (има няколко изречения и за нашия Бербатов).
Но автобиографията на Фъргюсън е интересна и за хора, които не се интересуват от футбол. Малцина знаят например, че великият мениджър е започнал кариерата си като барман в една кръчма в Глазгоу. “Кръчмите ме научиха на много неща за хората, за техните мечти и разочарования”, споделя той в книгата си.
Автобиографията на сър Алекс наистина е забележителна, щом успя да спечели дори мен, заклетия фен на “Челси”.
Израснал съм с филмите на Арнолд Шварценегер (“бате Арни”, както му викахме в махалата) и си мислех, че знам всичко за него, преди да прочета автобиографията му “Зов за завръщане”. Роден в следвоенна Австрия, преживял мизерията и глада, Арнолд заминава за Америка и в буквалния смисъл на думата я покорява. Търгува с недвижими имоти, печели седем пъти титлата Мистър Олимпия, превръща се в световна филмова звезда, става губернатор на най-големия щат – Калифорния. Каква изумителна кариера за едно бедно австрийско момче! Рецептата на Арнолд? “Живей живот , изпълнен с рискове и предизвикателства и всеки ден прави нещо, което те плаши”.
Ако говорим за рискове и предизвикателства, не можем да не споменем човека, който рискува всичко и от герой на Америка се превърна в най-обругавания човек – колоездачът Ланс Армстронг. Неговата история е разказана от репортера на New York Times Джулиет Макур в книгата “Колелото на лъжите”.
Армстронг е противоречива и сложна личност. На 25-годишна възраст успява да се пребори с ужасяваща диагноза – рак на тестисите. Три години по-късно печели Тур дьо Франс и в продължение на седем последователни години е шампион в най-престижното колоездачно състезание. Той е не само голям спортист, но и филантроп – основава фондация за борба с рака, която събира над 6 милиарда долара за каузата. Ланс Армстронг се превръща в кумир на цяла Америка.
Ала приказката свършва през 2012, когато излизат неопровержими доказателства, че е вземал допинг. Отнемат му всички титли, изгонват го от собствената му фондация, вземат му дори къщата, в която живее. Героят е обруган, цялото общество го заклеймява.
Честно ли е това, питах се, докато четях “Колелото на лъжите”. Все пак този човек е помогнал на хиляди хора да се излекуват от рак. Да, излъгал е за допинга. Не е ангел, но нима е най-черният демон? Кое тежи повече на везните – спечелените с измама титли, или хората, на които е подарил живот?
Аз нямам отговор на тези въпроси. Но съм благодарен на “Колелото на лъжите”, защото тази книга ме накара да си ги задам.
Истински шедьовър в жанра на автобиографиите за мен е книгата “Открито” на Андре Агаси. Това е книга за цената на успеха. Най-атрактивният тенисист на 20-ти век разказва за лишенията, за болките, за ограбеното си детство. “Ненавиждам тениса, ненавиждам го с цялата си душа, но продължавам да играя. Друг избор нямам”, споделя седемгодишният Андре. Детството му е ограбено. Той няма право да си играе с другите деца, защото от сутрин до вечер трябва да е на корта, по волята на амбициозния си баща.
“Открито” е книга, която ме накара да се смея, да съчувствам, да се вълнувам и да плача. Да, пророних няколко сълзи в най-емоционалните моменти. А има ли нещо по-хубаво от това?
Благодаря ти, Андре!
Книги от Сиромахов тук
