Кърт Вонегът: Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш

11.11.2015 Автори

Днес, 11 ноември, се навършват 93 години от рождението на американския класик Кърт Вонегът. Известни негови творби са „Кланица 5”, „Закуска за шампиони”, „Галапагос” и др. Стилът му се характеризира с силни елементи на черен хумор и сатира. Интересен факт е, че негово хоби е било изобразителното изкуство. Работил е и като журналист и полицейски репортер. Умира през 2007 г. Представяме ви цитати от Вонегът, публикувани в британския „Телеграф“ и wikiquote.org.

„Важно е да защитаваш това, в което вярваш.“

„Аз съм такъв варварин-технократ, че според мен романите могат да се поправят в работилница като „Форд Т”.“

„Ако един учен не може да обясни на 8-годишно дете с какво се занимава, той е шарлатанин.“

„Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.“

„Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш.“

„Хората те оценяват най-пълно, когато положат цветя на гроба.“

„Ние не пикаем във вашите пепелници, затова, моля, не хвърляйте фасове в нашите писоари.“

„Можехме да спасим Земята, но бяхме прекалено евтини, по дяволите!”

„Друга пукнатина в човешкия характер е, че всеки иска да гради, но никой не иска да поддържа.”

„Ние виждаме животите си като истории. Ако един човек оцелее един стандартен период от 60 или повече години, много вероятно животът му да е оформен като история, която има начало и край и е останал само епилогът. Животът не свършва, само историята.”

„Внимавай на какъв се правиш, защото си такъв, на какъвто се правиш.”

„Зрелостта е горчиво разочарование, за което не съществува лек, освен смехът, за който се говори, че лекува всичко.”

„Двете истински политически партии в Америка са Победители и Губещи. Хората не го разбират. Вместо това членуват във въображаеми партии – републиканци и демократи.”

„Всеки автор на ревюта, който изразява гняв или омраза към роман, е абсурден и нелеп. Прилича на някой, който е в пълно бойно снаражение и атакува сметанов сладолед.”

„Кой е по-жалък, писател, който е вързан и притиснат от полицай, или някой, който живее в абсолютна свобода, но няма какво да каже?”

„Моля те силно да забележиш, когато си щастлив, да възкликнеш, промърмориш или поне помислиш: „Ако това не е хубаво, не знам кое е!”