Лира Литературно-рекламна Агенция
Ерика Суайлър е писател, художник и драматург. Родена и израснала на северния бряг на Лонг Айлънд, Ню Йорк. „Книга на тайните“ е нейният дебют в литературата. Илюстриран от самата нея, затрогващият й първи роман е удивителна история за силата на книгите, семейството и магията. Книгата е издадена на български от „Софтпрес“.
––––––––
Идентифицирате ли се с героите и кой ви е най-близък?
– Странно ли ще е, ако кажа, че с всички? Когато пишеш книга, прекарваш много време с героите си и няма начин да не се влюбиш мъничко в тях. Енола ми е особено скъпа, защото е трудно да я обичаш. Съществува някакъв натиск да описваш женските персонажи като меки, симпатични, твърде идеализирани версии на жените. Аз не вярвам в тази идея. Истинските жени са по-сложни. Енола си има своите трески за дялкане, потайна е и е съвсем наясно как я виждат другите. В същото време е много решителна, с твърди схващания за това коя е и какво е мястото ѝ в семейството. Наистина се наслаждавах да пиша за нея. Възхитително е да наблюдаваш как читателите реагират на нейния образ. Понякога се хващам да казвам на публиката, че е окей да я мразят. Хората понякога се смущават да кажат на автора, че не харесват някой герой, но според мен трудните герои са знак, че той е описал автентични хора. И в живота не храсваме всеки, когото срещаме.
Какви са съставките на една добра история?
– Хубавата история е тази, която те кара да погледнеш на света по малко по-различен начин. Трябват умение и търпение, за да напишеш книга, която да кара читателят да отгръща страница след страница, но ако тя те кара да размишляваш върху това кой си и къде си в този свят, значи това е една добра история. Мисля, че ключът към тези истории е да започнеш с малки, човешки моменти, с които хората могат да се идентифицират, и да използваш тези моменти като преход към задаването на по-трудни, но важни, въпроси. Трудните въпроси са сърцето на всеки добър сюжет.
Получавате ли мнения от читатели? Какво казват те?
– Да! Получих мейли, съобщения и туитове и всякакъв вид бележки от читатели. Всички те са невероятно мили с мен. Чувала съм, че градчето от книгата напомня на някои читатели за техните родни места, че се идентифицират с някои отгероите и колко са очаровани от пътуващите циркове и фолклора. Всички съобщения са чудесни, от вида който те кара да се чувстваш част от нещо. Най-хубавото на това да публикуваш книга е да откриеш хората, които обичат твоята история. Пишеш в усамотение, така е, но също така – пишеш, за да бъдеш част от нещо.
Какво ще кажете за финала на романа? Имаше ли различни варианти?
– Имаше много, много различни варианти на финала, което може би е част от причината, някои читатели да го намират за изненадващ. Понякога е трудно да си спомня кой финал точно избрах. Струва ми се, че това е част от процес, в който се сбогуваш с книгата и героите ѝ стотици пъти, докато накрая намериш точните думи за раздяла. За мен финалът на една книга трябва да е завършен, но не и затворен. Харесва ми усещането, че светът и историята продължават да живеят, въпреки че аз самата вече не съм част от тях.
Кои книги и автори ви оказваха влияние докато растяхте?
– „Земя на водата“ от Греам Суифт ме научи да мисля за влиянието, което дадено място има над персонажите. Също така научих да мисля за историческата важност на личните истории и как един герой или едно семейство може да е също толкова важно за историята колкото цяла една нация. Романът „Geek Love“ на Катрин Дън е една от онези книги, които ме направиха писател. Това е смела, понякога смущаваща, често смешна, брилянтно написана книга, която си остава пример за това как се създава идеално балансиран, изпълнен с недостатъци персонаж. Всички други книги сравнявам с тази. Когато бях малка, някой ми подари екземпляр то „Tales of the Amber Ring“ от Милош Мали. Това беше първият ми досег до вълшебните приказки и фолклора, с изключение на приказките на братя Грим. При Мали поуките са много по-сложни и героите са много по-човешки, изпълнени с недостатъци, отколкото в приказките на братя Грим. Това ме привлече към тях. Тази книга ме накара да се влюбя в разказването на истории.
Какво предстои? Работите ли по нещо ново?
– Започнах работа по нов роман. Този път е фокусиран върху времето и космоса. Главен герой е едно малко момиче, което много иска да стане астронавт. Също като при „Книга на тайните“ работя в полето на магическия реализъм – възхитително е, когато нещо такова се преплете с науката.
Свързани заглавия
„Книга на тайните“ на Ерика Суайлър е вече в книжарниците“
„Книга на тайните“ тук
