Лира Литературно-рекламна Агенция
„Разплата. Исторя на Отон. Пратеничество в Константинопол“ от Лиудпранд Кремонски потапят читателите в европейския Х век. Исторически факти, примесени с анекдоти, слухове и любопитни подробности от живота на европейските владетели правят съчиненията на Кремонския епископ едни от най-четените средновековни текстове до ден днешен.
Кой е Лиудпранд? Италианец, един от най-често издаваните и четени в оригинал средновековни автори в Европа, а днес – между най-превежданите.
Не се знае нито годината на раждането му, нито тази на смъртта му. Но е известно, че произхожда от семейство, приближено до кралския двор в Павия – столица на Северноиталианското кралство, където получава много високо за времето си образование. Лиудпранд става дякон на Павия, а по-късно е и епископ на Кремона. Наред с дейността си в служба на църквата той се изявява на дипломатическото поприще и изпълнява деликатни мисии по поръка на светски владетели. Бащата и пастрока на Лиудпранд също били дипломати и знанията, придобити от тях, са му били от полза.
За живота на Лиудпранд се знае само онова, което той споменава за себе си – през 956 г. напуска родната си Италия и емигрира в Германия. Там става довереник на император Отон I, който става негов могъщ светски закрилник.
Трите съчинения, включени в книгата, обхващат периода от 80-те години на IX в. до края на 60-те години на Х в., макар че авторът често пъти се позова на събития и личности от по-ранни епохи. Трите съчинения са „Разплата“, „Историята на Отон“ и „Пратеничество в Константинопол“ . Те по специфичен начин ни въвеждат в обширната историческа панорама на Стария континент, в която са включени не само Германия, Апенинския и Пиренейския полуостров и Византия, но и други земи. Тук читателите ще се срещнат с англо-сакси, датчани, унгарци, сарацини, руси, испански маври, а и с българи.
Епископът на Кремона умее да разказва и го прави с лекота, описва интересни истории, демонстрира изключителната си осведоменост. И не случайно е признат за един от най-добрите историци и писатели от Европейското средновековие.
И още нещо много любопитно: наред с историческите факти Лиудпранд вмъква в съчиненията си както тогавашни анекдоти и злободневни слухове, така и много интересни детайли от живота на западноевропейските аристократи, от навиците на византийските императори, че дори обсъжда и владетелите на съседна България. И трите текста са изградени върху личните впечатления на автора, върху неговия непосредствен опит.
Преводът от латински, предговора и коментарите са дело на проф. Лиляна Симеонова. Книгата съдържа и показалец на личните имена, показалец на географските наименования и списък на съкращенията, изготвени от видната българска медиевистка. Книгата ще е интересна не само за специалистите , но и за всички, които се интересуват от Европейското средновековие.
ОТКЪС от „Разплата“, книга Първа
11. На това място в книжката не би било неуместно да вмъкнем и два случая, в които [бил замесен] синът на този Василий, прочутият император август Лъв, тъй като си струва те да се помнят и да будят смях. Град Константинопол, който по-рано се наричал Византион, а сега [се нарича] Новия Рим, е заобиколен от най-свирепи народи. От северната му страна са унгарците, пиценаките , хазарите и русите, които наричаме и с другото име „нордмани“ , а също и българите, които са му непосредствени съседи. От източната са багдите, а от югоизточната – жителите на Египет и Вавилон. На юг от него са Африка и остров Крит, смятан за негов най-близък съсед и противник. А пък другите народи от тeзи климати – арменците, персите, халдейците и авазгите – са му подчинени. В днешно време жителите на този град превъзхождат изброените народи и по богатство, и по мъдрост. За да се предпазват от околните народи, обичаят им е всяка нощ да поставят из града въоръжени войници на местата, където [се срещат] два, три или четири пътя, за да охраняват града. И ако по мръкнало заловят когото и да било да скита из улиците, на стражите им е заповядано незабавно да го задържат и да го бичуват, в затвора да го държат под строга охрана с окови на краката, за да бъде изправен на сутринта пред публичен съд. По този начин градът бива пазен не само от [външни] врагове, но и от улични крадци. Понеже искал да изпита верността и постоянството на стражата, император август Лъв един път по мръкнало се измъкнал сам-самичък от палата и се отправил към най-близкия стражеви пост. Когато стражите го забелязали, той се престорил на уплашен и побягнал, но те го заловили и го заразпитвали кой е и накъде е тръгнал. Той казал, че е само „от мнозинството един“ и търси бардак. А те му рекли: „Ще те набием здраво с камшик, ще сложим окови на краката ти и ще те задържим до утре.“ Той им отговорил: „Mi adelfi mi . Вземете каквото нося и ме оставете да вървя, където искам.“
Щом получили дванайсет жълтици, те веднага го освободили. И като продължил нататък, той стигнал до втория стражеви пост, където отново бил задържан, но – както и първия път – щом дал двайсет жълтици, бил освободен. Едва достигнал третия пост обаче, той бил задържан, но не бил освободен, както първия и втория път, след като даде жълтици, а му били иззети всичките [пари], бил окован в здрави вериги, наложен с юмруци и удари с камшик и поставен под стража, за да се яви на сутринта [пред съдия]. Когато [войниците] си отишли, императорът повикал надзирателя на затвора и го попитал: „File mu , познаваш ли нашия император Лъв?.“ „Как мога да го познавам – отговорил [човекът] – като не помня да съм го виждал [отблизо]? Наистина, мярвал съм го отдалеч, макар и рядко, на публично място, когато е участвал в процесии, но тъй като не съм могъл да се доближа до него, струвало ми се е, че виждам някакво чудо, а не човек. Сега за тебе е по-добре да мислиш как да се измъкнеш невредим оттук, вместо да разпитваш за тези неща. Съдбата не е така благосклонна към тебе, [както към императора]; se is tin filakin ke auton is to chrisotriclinon .
Трябва да ти се сложат по-тежки окови, че тези са много леки, за да престанеш да мислиш за императора.“ „Стига – извикал [Лъв]. – Стига. Самият аз съм император август Лъв, който в лош час напусна подобаващото му се място в палата.“ Надзирателят на затвора, като помислил, че онзи не казва истината, му отговорил: „Да не искаш да повярвам, че ти си императорът – мръсник като тебе, който прахосва състоянието си по проститутки? Понеже [образованието ти по астрология] е занемарено, ще ти дам урок. […] : Марс е в триъгълник, Сатурн е с лице към Венера, Юпитер е в квадрат, Меркурий е неблагосклонен към тебе, Слънцето е кръгло, Луната е в нова фаза, зла участ те очаква.“ А императорът казал: „За да ти докажа, че казвам истината, щом подадат утринния сигнал, преди който не бихме посмели [да излезем], ела с мене в палата, за да видиш, че [тогава] предзнаменованията [на небесните тела] ще бъдат по-снизходителни към мене. Не видиш ли, че там ме смятат за император, убий ме. Да казвам, че аз съм императора, ако не съм такъв, е не по-малко престъпление от това да го убия. Ако наистина те е страх да не загазиш заради това, нека Господ ми стори това и това, и нещо повече да стори , ако ти не бъдеш по-скоро възнаграден, отколкото наказан за тази работа.“ Накрая надзирателят на затвора повярвал [на Лъв VI] и щом утринният сигнал бил подаден, го придружил до палата. Когато пристигнал там с него, загубил ума и дума и не знаел къде да се дене от почуда, тъй като спътникът му бил посрещнат с всички признаци на обожание. Като гледал как всички сановници се разтичали, обсипвали [императора] с похвали, обожавали го, събули му сандалите и всячески се надпреварвали да му прислужват, на надзирателя му се искало да умре на място. „Сега поразмишлявай върху астрологията – рекъл му императорът – и ако отгатнеш правилно какво предвещава тя относно идването ти тук, ще докажеш, че наистина си вещ в тази наука. Преди това искам да попитам каква болест те сполетя, та си толкова пребледнял?“ Надзирателят отговорил: „Царицата на парките Клото сега престава да преде за мене, на Лахеза не ѝ се изтегля нишка, Атропа, най-жестоката от трите, с пръсти на хурката само чака присъдата на твое царско величество, за да дръпне нишките и да прекъсне моя живот . Причина за пребледнелия ми лик е това, че душата ми е слязла от главата в по-ниска част на тялото и е изтеглила със себе си кръвта.“ Усмихвайки се, императорът казал: „Вземи си обратно душата, вземи, а с нея приеми и два пъти по две литри злато. За мене не казвай нищо на никого, освен че съм се измъкнал.“ Като направил това, императорът разпоредил да му бъдат доведени стражите, които били пуснали задържания да си върви, както и другите, които го били бичували и затворили. Когато се явили, той им казал: „Докато стояхте на стража и охранявахте града, по някое време не попаднахте ли на някой крадец или развратник?“ Онези от тях, които били взели подкупа, отговорили, че не са видели нищо. Другите, които го били набили и изпратили в затвора, отговорили: „Despotia su i agia разпореди, щото ако стражите попаднат на някого, който скита из улиците по тъмно, те трябва веднага да го задържат, бичуват и поставят под охрана. Затова, подчинявайки се на заповедите ти, пресветли господарю, миналата нощ ние арестувахме едного, който беше тръгнал по бардаци, и след като го набихме с камшик, го затворихме, така че да можем да го изправим пред твое свещено величество.“ Тогава императорът казал: „Бързо, доведете го тук. На императорската ми власт се полага моментално подчинение.“ Те веднага се втурнали да доведат задържания. Като чули, че се е измъкнал, те се върнали в палата ни живи, ни умрели. Когато съобщили това на императора, той се разсъблякъл и им показал белезите от многото камшични удари: „Deute – казал той. – Mi diliasete . Човекът, когото бихте с камшик и за когото сега мислите, че е избягал от затвора, съм аз. Знам и наистина вярвам, че смятахте, че биете не императора, а врага на императора. Що се отнася до тези, които ме пуснаха да си вървя, мислейки, че не съм императорът, а разбойникът, който заплашва моя живот, мое величество не само желае, но и твърдо заповядва те да бъдат бити до смърт, прогонени от града и лишени от цялото си имущество. Вас, другите, възнаграждавам не само със свои собствени средства, но ви давам и имуществото на онези негодници.“ Ти, отче , ще можеш да оцениш колко мъдър се е показал [Лъв VI]. Оттогава насетне градът се охранявал при най-голяма бдителност, като дори в негово отсъствие стражите мислели за императора като за присъстващ. Също така е вярно, че на императора никога повече не му се наложило нощем да напуска палата, а стражите му били по-верни от всичко.
„Разплата. История на Отон. Пратеничество в Константинопол“ тук
