Начало / България / 130-годишнината от рождението на Емануил Попдимитров ще отбележат в Кюстендил

130-годишнината от рождението на Емануил Попдимитров ще отбележат в Кюстендил

Програмата по повод 130-годишнината от рождението на поета Емануил Попдимитров е вече готова, съобщи „Фокус“. Събитието ще се състои на 30 октомври от 14.00 часа в сградата на художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”. То се организира от община Кюстендил, Регионална библиотека „Емануил Попдимитров” и художествената галерия, посветена е и на Деня на народните будители.

В програмата е включено представянето на електронен био-библиографски указател „Емануил Попдимитров“. Национален литературен музей ще подреди  изложба за Емануил Попдимитров. Почетен гост ще бъде  Светла Попдимитрова, дъщеря на поета.

Емануил Попдимитров е поет, философ, литературен критик, писател и общественик. Роден е на 23 октомври 1885 г. в с. Груинци. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил  през 1904. Като студент по философия (от 1906) е изключен от Софийския университет заради  участие в освиркването на цар Фердинанд I при откриването на Народния театър на З януари 1907. Записва литература в Монпелие, Франция (1907). Завършва философия и литература в Фрибург, Швейцария (1912). Участва в Първата световна война, като преводач на Южния (Солунски) фронт, и в Главната квартира на армията в Кюстендил. След войната се установява в Кюстендил , преподавайки френски език в Кюстендилската гимназия, и философия във Висшия педагогически курс. През 1923 г. заедно със семейството си, се установява в София. Частен доцент (1923-1943) е в Катедрата по сравнително литературознание на Софийски университет. За пръв път печата стихове през 1907 в сп. „Художник“. Сътрудничи на списанията „Демократически преглед“, „Художник“, „Съвременна илюстрация“, „Факел“, „Звено“, „Хризантеми“, „Слънце“, „Везни“, „Огнище“, „Парнас“, „Наши дни“, „Хиперион“, „Чернозем“, „Ек“, „Пламък“, „Българска мисъл“, „Съдба“, „Предел“, на вестниците „Развигор“, „Светлоструй“, „Литературен глас“, „Час“, „Литературен живот“ и др. Твори във всички литературни жанрове – лирика, лиро-епически поеми, художествена проза, драматургия, литературна теория и критика. Създава произведения за деца – стихове, поемки, приказки, „драматични поеми“. Философските му възгледи са формирани под влиянието на А. Шопенхауер, Фр. Ницше,Й. Ремке и главно на А. Бергсон. Допринася за изграждането на българската философска култура не чрез самобитни идеи, а чрез рецепцията на модерни за времето в Европа философски теории. Пръв в България прави системен анализ на Бергсоновите естетически възгледи (кн. „Естетиката на Бергсона“). Най-безспорни са достиженията на Попдимитров като лирик. Той се утвърждава преди всичко със 17-те си „Женски портрети“ от стихосбирките „Сънят на любовта“ и „Песни“ и с пейзажните си стихотворения.

Умира в София на 23 май 1943 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *