Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 27 август, се навършват 187 години от рождението на Христо Г. Данов – родоначалник на книгоиздаването в България. Той е най-яркото олицетворение на българския пиетет към книгата и науката.
Христо Груев Данов е от Клисура. Първоначално учи в местното килийно училище. След това продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.
След като учителства девет години Данов осъзнава, че идеята за качествено образование, за широка народна просвета не може да бъде осъществена без подходящи книги и учебници, без широко разпространение на книгата. През 1855 г. със спестени от учителстването пари, отпечатва в Белград малкото календарче, наречено „Старопланинче“ за високосната 1856 г. Именно с него се полага основният камък на организираното книгоиздаване в България. От 1862 г., дружеството работи под формата на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“, с клонове в Русе и Велес (1867), София и Лом (1880). Печатат се главно учебници и учебни помагала, издават се и първите стенни географски карти.
Хр. Г. Данов е автор на четири учебника: „Примери за краснописание“, „Кратка числителница за малки деца“, „Пространна числителница с прибавени задавки за всяко действие“, „Пространно священо битописание на църквата от вехтий и новий завет със 101 изображения“.
От 1878 г. Данов започва да издава първия общобългарски вестник, наречен “Марица”. Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 г. а през 1900 г. е избран и за почетен член.
Голямата заслуга на Хр. Г. Данов е не само в издаването, но и в разпространението на неговата книжовна продукция. Освен в Пловдив, той продава във Велес, Щип, Битоля, Прилеп, Солун, Скопие, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Кукуш, Струмица, Куманово, Неврокоп и др. Полага големи грижи за развитието на учебното дело в Македония. Хр. Г. Данов се посвещава на общонародната просвета, защото според него само просветеният човек може да придобие граждански добродетели, които ще го направят пълноценен и полезен член на обществото.
До края на дните си издава около 1000 заглавия – учебници, научни съчинения, художествена литература, атласи и географски карти, портрети на всички велики българи. Автор е на голяма част от тях е самият той. Неговият алманах “Летоструй”е извънредно влиятелен като първото българско списание за всеки дом.
Голям е приносът на Христо Данов за т. нар. издателско-информационна библиография в България. Той съставя и издава първите търговски каталози на книги, които се продават в неговата книжарница, наречени от самия него „расписи“. Те именно са първите български осведомителни библиографии. Данов се стреми да събере в книжарницата си всички български книги, издавани по това време и тези „расписи“ са всъщност и първата текуща регистрационна библиография.
През 1882 г. Данов става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия. Кмет е на град Пловдив от 1 февруари 1897 до 2 юли 1899 г. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.
Христо Г. Данов умира на 11 декември 1911 г. и е погребан в църквата „Св.Богородица“. Голямото му народополезно дело продължават неговите синове. До национализацията през 1947 г. под фирмата „Издателство Хр.Г.Данов“ са излезли близо 2400 заглавия.
През 1999 г. община Пловдив, Националният център за книгата и Министерство на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов.
