Писателят се познава и по онова, което не пише.
Пет прозорливи цитата от Теодора Димова

15.06.2019 Автори, Без категория, България, Събития

Юбилейната двайсета награда „Христо. Г. Данов” стана нейно притежание

„Високо ценен не само в България български автор“ – така я нарече на тържествената церемония в Пловдив министърът на културата Боил Банов. „Един писател се познава не по това какво пише, а по онова, което не си позволява да пише”, сякаш му отвърна Теодора Димова и призова да не забравяме отговорността, която носим пред предците си.

Точно между миналото и настоящето са обикновено и книгите ѝ. От тях лъха и тази тиха вяра, с която са калени род и родина. Наред с това не забравя трудните моменти от историята ни – онези, които мнозина предпочитат да пропуснат и в учебниците, и в биографиите си. Тук идва времето на писатели като нея – да ги наместят в пъзела на колективното преживяно.

Теодора Димова е и една от най-превежданите в чужбина. „Майките” например има и международна награда – за източноевропейска литература през 2007 г. Същата книга беше номинирана и от Съюза на чешките преводачи през 2016-а – за работата по нея на Давин Бернщайн.

Статуетката сега е присъдена за цялостен принос в националната книжовна култура. Теодора Димова вече има една през 2010 г. за „Марма, Мариам“.

Сред златните в нейната собствена библиотека пък са Достоевски, Дикенс, Стендал, но и Антон Дончев, Димитър Талев, Димитър Димов. Любимите си книги писателката сподели с Лира.бг преди време.

Уловени тук и там са и тези цитати. Те показват бистротата на ума и дъгата в душата. Просто помагат да прозрем може би пропускани истини. А това е едно от уменията на истински талантливите писатели.

ИЗРЕЧЕНО от ТЕОДОРА ДИМОВА

1. „Ще продължим да бъдем на дъното още много години, защото не успяхме да създадем правила. Българската народопсихология деградира фатално, а икономика без нравственост не може да се гради.“ (Из интервю за „168 часа)

2. „В един текст е важно да има нерв и добър език. Трябва също да има и пределна честност. Да няма маниерност. Да има адекватност към днешния ден. За мен специално най-важното си остава езикът, стилът. Езикът е сечивото на литературата. Той трябва да омагьосва – в буквалния смисъл на думата. Трябва да влюбва. Трябва да не можеш да оставиш книгата, да не искаш да я оставиш, да я четеш на един дъх.” (Пред сайта „Площад Славейков”)

3. „Когато пиша, съм в друго състояние. То е на концентрация, на дисциплина, на самовглъбяване. Понякога усещам героите си почти физически около мен, чувам гласа им.” (В разговор за OFFNews)

4. „Какво значи да станем като децата. Да не се срамуваме, когато се изчервяваме. А да се засрамваме, ако без болка наблюдаваме несправедливост и подлост. Да не се отчайваме от себе си, когато губим. А да усетим срам от себе си, ако с цената на всичко, с цената дори на нараняване на друг човек, сме спечелили облага за себе си.” (Авторска статия, публикувана на Kultura.bg)

5. „Днес всичко се обяснява със случайност или съвпадение. Днес в нашия бит има много повече пошлост, отколкото преди век например. Чудеса се случват ежедневно, но повечето хора не ги забелязват. Днес хората се впечатляват от фокуси.” (Една от петте мисли на Теодора Димова, публикувани от „Читател”)

Пълният списък с носители на Националната награда „Хр. Г. Данов“ през 2019-а вижте на сайта на Министерството на културата.