Начало / Интервюта / Мич Кълин: Моята версия на Шерлок Холмс е метафорична

Мич Кълин: Моята версия на Шерлок Холмс е метафорична

В началото на август на българския книжен пазар ще излезе романът „Лек мисловен трик” („Интенс“). В него Мич Кълин представя Шерлок Холмс като самотен 93-годишен старец. Легендарният герой на Конан Дойл е живее в усамотена ферма в Съсекс, където отглежда пчели и се занимава със загадки – криминални и лични – от миналото, но и от настоящето. Романът има филмова адаптация. В ролята на Холмс е Иън Маккелън. Предлагаме ви интервюто на Чарли Бъртън от Би Би Си  с американския писател Мич Кълин.

–––––––––-

Филмите на Гай Ричи за Шерлок Холмс, а и телевизионните поредици „Шерлок” и „Елементарно”, умишлено поставят детектива в съвременни условия, докато вашата творба сякаш е завръщане към Артър Конан Дойл. Какви различия намирате между вашия Шерлок и неговия?

–         Моят герой е стар човек, който е към края на своя живот и проявява признаците на зараждаща се деменция. Докато дефинитивният Холмс на Конан Дойл можем да определим като олицетворение на рокендрола – на върха на кариерата си, изпълнен с енергия и с почти свръхестествени умствени способности. Друга разлика, която бих посочил, е, че героят на Конан Дойл действа в жанра на забавните загадки, а при мен той съществува в съвсем различен свят. Най-специфичната и лична разлика обаче е, че моята версия на Холмс е изключително метафоричен образ. От друга страна, при подготовката и написването на моя роман се старах да съм максимално близък до характера на Конандойловия герой и присъщия му литературен канон.

Днешният огромен интерес към Шерлок Холмс от какво е продиктуван?

–          Смятам, че към Шерлок Холмс винаги е бил проявяван голям интерес, който е спомогнал популярността му да се запази повече или по-малко през десетилетията. Няма спор, че сегашната му привлекателност се дължи на успешното пресъздаване на образа от Бенедикт Къмбърбач, който по своя специфичен начин успява да подчертае неповторимостта и ексцентричността на Холмс, която открай време привлича читателите с чисто човешките си черти. Но нека не забравяме и типичното хорско желание да знаем, че сред нас съществуват и личности със своите си недостатъци, но и с белезите на свръхгерои, които ни защитават от силите на злото, докато ние се справяме с трудното ежедневие. Точно в това виждам и привлекателността на героите от рода на „Доктор Ху.”

Кое е най-трудното в подхода към герой с такава репутация?

–           Като начало, няма как да пренебрегнем факта, че аз съм американец – от пустинните югозападни райони, с дълбоки корени в почвата на западен Тексас – и тъкмо това мое светоусещане ми създаде най-сериозните притеснения, когато реших да разработя този фундаментално английски образ. По някое време обаче престанах да се тревожа как читателите – особено в Обединеното кралство – ще го възприемат и реших да съсредоточа усилията си върху създаването на повествование, основано върху общочовешкия жизнен опит. След като банди от бели британски младежи могат да създават новаторска музика, основана върху блуса на чернокожите изполичари в американската делта, защо да не може и едно селско момче-писател от Тексас да оформи своя версия на героя на Конан Дойл, която да се стори достоверна на читателите по цял свят? В този смисъл създаването на остарелия Шерлок Холмс по начин, който едновременно е и нов, но и познат, беше най-трудната ми задача. И се радвам, че няма да ми се наложи да го повторя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *