Лий Чайлд: Чувствам се като „Манчестър Юнайтед“ в света на писателите

14.07.2015 Интервюта

Малко са нещата, които могат да уплашат Лий Чайлд. Точно както героят здравеняк от бестселъровата му поредица Джак Ричър. Това установи в. „Сън“ след просторното си интервю с писателя, роден в Англия, но живеещ в САЩ. Британският таблоид отдели доста от страниците си на Ричър и по-този начин подгря читателите за излизащата през септември нова, 20-та поред, книга за симпатичния бивш военен полицай – „Make Me“.

Чайлд признава, че няма никакви проблеми да фантазира и най-кървавите сблъсъци на Ричър, които след това описва в книгите си. 60-годишният автор обаче се затруднява да „вкара героя си в леглото“. В този ред на мисли, той изрази възхищението си от Е Л Джеймс, която без предразсъдъци пише за секс в бестселърите си „Петдесет нюанса сиво“.

„Шапки долу пред Е Л Джеймс. Не знам как го прави. Аз никога не успявам да пиша така. Обичам да пиша за физическо привличане, защото мисля всички хора харесват и изпитват това чувство. В него има съспенс, удоволствие. Да пишеш за секс също е вълнуващо, но е невероятно трудно и няма общовалиден и убедителен начин да го правиш. Макар че не правя предварителен план за романите си, усещам кога историята върви към нещо такова… Тогава съм нетърпелив да опиша какво става между чаршафите. Но най-вече искам да оставя читателя сам да си представи какво се случва, да допише епизода след „И вратата се затвори“. Така поне хората няма да се смеят на това, което съм написал.“, казва Чайлд от луксозния си апартамент в Манхатън.

Той допълва:

„Имаше един момент, в който Джак не беше помирисвал жена от цели две книги. Знаех, че като се случи ще бъде зрелищно. Нямах търпение да се случи, но накрая се оказа, че получавам наградата за най-лоша секс сцена в книга. Не беше честно. Има хора, които критикуват „Петдесет нюанса сиво“, но тя описва любовна история, с която хората могат да се почувстват свързани. Мисля, че това, че книгата е световен феномен, е наистина вълнуващо“.

Макар че Джак Ричър е огромен, груб и неприказлив мачо, който обикаля Америка и света само с една четка за зъби в джоба си и с юмруци и остър ум спасява изпаднали в беда, 2/3 от най-запалените читатели на Чайлд са всъщност жени. Роденият в Ковънтри романист казва по този повод:

„Мисля, че жените имат нужда точно от такъв мъж. Джак Ричър е идеален за фантазиите им – човек, с който да се позабавляват няколко дни и след това никога да не чуят за него“.

Пред репортера на „Сън“ Чайлд признава, че той самият прекарва доста време разделен от съпругата си Джейн, която обожава да прекарва времето си в имението на семейството в Източен Есекс, докато той е влюбен в Манхатън.

„Ако жена ми има афера, бих й казал: „Слава богу! Дано си намерила някой по-добър от мен!“, смее се писателят, чието рождено име е Джим Грант. Само съпругата му все още го нарича така.

Двамата с Джейн се срещнали като студенти в университета в Шефилд и тази година ще отбележат 40-та година от брака си с круиз в Норвегия. Имат дъщеря, Рут, която открито признава, че е хомосексуална и работи като треньор на кучета в Ню Йорк.

Чайлд признава, че е създал Джак Ричър като секс символ, но често самият той се сблъсква с неприлични предложения от страна на почитателки.

„Не мисля, обаче, че те наистина имат предвид реални действия. Хората просто обичат да вървят по ръба. Спомням си как веднъж на една конференция, една почитателка ми предложи да я придружа до стаята й. Казах й: “Добре, да вървим“ и тя ме погледна паникьосана. Когато си тръгнах в коридора изглеждаше толкова облекчена“, казва Лий Чайлд.

От излизането на първата книга за Джак Ричър – „Място за убиване“ през 1997 г., са продадени над 100 милиона копия от книгите му в 99 страни. Приходите му са над 40 милиона лири. Първата книга написва на две тетрадки, купени за по-малко от 4 лири, на ръка. Все още пази онази първа химикалка, която да му припомня откъде е тръгнал.

„Днес всичко за мен е много различно. По-богат съм дори от най-смелите си фантазии и имам най-страхотната професия на света. Чувствам се като футболния „Манчестър Юнайтед“ в света на писателите. Днес съм един от най-популярните автори в моя жанр. Колегите ми не искат да се мерят с мен“, признава нескромно англичанинът.

Той написал първата си книга, след като бил уволнен от телевизия „Гранада“. Непонасяща каквито и да било несправедливости, той излял своя яд чрез 195-сантиметровия си герой Джак Ричър, който винаги преследва „лошите“. Впоследствие Ричър се превръща в един от най-познатите по света герои на съвременната литература.

„Обичам да измислям истории, но трябваше да работя. Когато ме уволниха, нямах пари за нищо. Жена ми си намери допълнителна работа, дъщеря ми работеше в съботните дни като сервитьорка. Джейн ми каза: „Да изчакаме една година и да видим какво ще стане“. Когато завърших книгата и успях да я продам, имахме останали пари само за една вноска за ипотеката“, спомня си началото Чайлд.

Той признава, че финансовите проблеми от онези дни са изградили у него трудова дисциплина – шест месеца в годината той пише всеки ден. Работата по всяка следваща негова книга започва неизменно на 1 септември, денят, в който започнал да пише „Място за убиване“.

„За мен това е нормална работа. Пиша по една глава на ден. Понякога не знам как ще завърши книгата. Просто работя. Мисля, че е важно да работиш всеки ден. Така не ставаш жертва на писателския блокаж. Тираджиите нямат блокажи, нали. Те имат сметки за плащане“, признава писателят.

Понякога писането се оказва тежка задача и изпива по повече от 30 чаши кафе на ден, за да се поддържа свеж. След това гледа спорт по телевизията. Признава, че често избира имената на героите си, като ги взаимства от тези на футболистите на любимия си „Астън Вила“.

„Купиха веднъж играч на име Антонио Луна. Веднага го прекръстих на Тони Муун. Той обаче се контузи и не игра много“, спомня си Чайлд.
Писателят си пада и малко ексцентрик. Макар да живее на няколко крачки от най-добрите ресторанти в света, предпочита да вечеря в „МакДоналдс“ или с пица. Смята, че стара тениска и изтъркани джинси са най-удобното облекло и смята за „лудост“ купуването на скъпи дрехи. „Аз съм висок и слаб. Не изглеждам добре в официални дрехи.Това е проблемът“, казва чистосърдечно.

Това, за което харчи, определено са коли. Има 8 автомобила в гаража си, включително едно „Бентли“.

Обожава Ню Йорк:

„Прекарвам време и в Англия, но тук съм щастлив. Това е град, в който можеш да си анонимен и не ти позволява да си навириш много носа. Има много хора, които са успели и това те държи здраво стъпил на земята“.

Намира и някои прилики между себе си и Джак Ричър.

„Аз съм 194 см. Винаги съм бил по-висок от другите. Така че някои от нещата, които са се случили на Джак в детството съм взаимствал от моето. Харесваше ми да съм по-голям от другите. Биех се много. Ударът с глава, който Ричър използва, ми беше специалитет. Страхотна маневра е. Все още не ме е страх да се бия, когато става дума за някаква несправедливост. Някои хора на мое място биха отстъпили, но не и аз. Преди две години се сбих с един грубиян, който се опитваше да обере таксиджия до дома ми. Беше нещо, което и Ричър би направил“, казва писателят.

Сред феновете му са куп знаменитости. Бившият президент Бил Клинтън му праща на ръка написана картичка след появата на всеки роман за Ричър. Срещал се е четири пъти с Барак Обама и признава, че е негов поддръжник. Е, малко съм му обиден, защото аз прочетох неговата книга, но той не чете моите. Но е смелчага и го харесвам. Наскоро пък трябваше да обядвам с шефа на ЦРУ. Признавам, помислих си: