Обичаният Пол Теру отбелязва, че за него не може да има нищо по-близко до автобиография от пътеписа. 33 години по-късно Теру се впуска отново по следите на пътешествието, което го превърна в писател. Любовта към влаковете – този толкова старомоден и очарователен начин на предвижване, определя ритъма, с който се слива с местния живот такъв, какъвто е – неподправен. А маршрутът между Великобритания и Япония включва спирки във Франция, Румъния, Турция, Грузия, Туркменистан, Узбекистан, Индия, Шри Ланка, Майнмар, Тайланд, Лаос, Сингапур, Камбоджа, Виетнам, Русия.
Сега Пол Теру е много по-съзерцателен и може би малко по-критичен. Той балансирано съчетава личните истории, наситените до сензитивност описания, литературните препратки, напластяването на история и съвременност. Теру има покоряващото умение да създава описания, които оживяват във въображението на читателя така сякаш се движи рамо до рамо с писателя.В Румъния усеща горчилката на социалистическия блок. От пренаселена Индия бяга към бреговете на Шри Ланка година след злочестото цунами от 2004 и там открива опустошение. В Туркменистан се сблъсква с особената диктатура на едно затворено общество, където президентът Ниязов се почита като полубог.
Но тук не местата са главните герои, а хората, които оставят отпечатъка си по пътя на писателя. В „С призрачния влак през Ориента“ откриваме неизброими срещи с персонажи, чийто спектър обхваща всички крайности. От проститутки, пътешественици и цветущи местни образи до бизнесмени и писатели. В Истанбул Теру открива Орхан Памук, в Шри Ланка – Артър Кларк, а в Токио – Харуки Мураками.
„Най-тъжното удоволствие“, както го нарича американецът, пътуването е едно медитативно, мечтателно състояние, в което той успява да се докосне до идеята за щастие. И като един призрак се движи по релсите на миналото и настоящето и междувременно надниква в бъдещето.
За него „Гардиън“ пише: „Другите писатели притежават глас, Теру има отношение“.
ЗА АВТОРА
Пол Теру е американски пътешественик и писател, роден в Медфорд, Масачусетс, през 1941 г. Публикува първия си роман, „Уолдо”, през 1967 г. Автор е на романите „Брегът на комарите”, „Моята тайна история”, „Другият ми живот”, „Коулун Тонг”, „Ослепителна светлина”, а съвсем наскоро издаде и романа „Сюитата „Елефанта”. Сред най-известните му пътеписи се открояват „На гърба на железния петел”, „Големият влаков базар”, „Старият патагонски експрес”, „Маниак на тема чист въздух” и „Сафари „Черна звезда”. Участвал е в съставянето на сборника „Най-добрите американски пътеписи” и сътрудничи на различни списания като „Ню Йоркър” и други. Дели времето си между Хаваи и Кейп Код.
„С призрачния влак през Ориента“ тук