Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди броени дни се появи ново издание на „Цветя на злото“ като част от поредица, която включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Според издателите от „Колибри“ целта на поредицата е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Новото издание на „Цветя на злото“ има елегантно библиотечно оформление с дизайн на Иво Рафаилов. Преводът е дело на поета Кирил Кадийски.
„Тази книга е болница, отворена за всяко слабоумие на духа и за всяка поквара на сърцето“, пише Гюстав Бурден във „Фигаро“ малко след появата на „Цветя на злото“ през 1857 г. Статията е преднамерено тесногръда и злостна, враговете на Бодлер започват да се роят. Министърът е принуден да вземе мерки, тиражът е конфискуван, срещу Бодлер е заведено дело, защото поезията му оскърбява обществения и религиозния морал. Лицемерното целомъдрие е достатъчно кресливо, за да заглуши всякакви трезви аргументи в полза на самото изкуство и позоваванията върху закона за свободата на словото. Следва отговорът на Бодлер: „Поетът е вектор на всяка красота, а красотата е плод и на Доброто, и на Злото…“ Всъщност истинският отговор на Бодлер е Времето, в което болезнените „цветя“, посветени на неговия учител и приятел Теофил Готие, ще пребъдват.
След оправдателната присъда поетът с метежно сърце, овладял алхимията на страданието както никой друг, получава признание от редица артисти, но това не му носи покой. Защото „истинското признание не са ласкателствата, а невъзможността да бъдеш отречен!“
ДВЕТЕ ДОБРИ СЕСTРИ
Поквара и Смърт – две девици най-мили,
със здраве цветущо и сластни уста,
бедрата си девствени с дрипи прикрили,
се трудят, но никакъв плод от страстта.
Поетът – врагът на добрите фамилии,
любимец на ада и Крез в нищета –
в бордея и в гроба крепи свойте сили
на ложе, приспало – уви! – съвестта.
С проклятия ложето и саркофагът –
тъй както сестрите – до днес ни предлагат
ужасни наслади по своя каприз.
Щом с мръсни ръце ме заровиш, Поквара,
о, Смърт, о, скъпернице, нека покара
над мирта вонлив твоят чер кипарис!
