Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Песента на вакуумираното пиле“ е част от поредица EUROPA на изд. „Колибри“.
Няма как да не отбележим силния старт на новата поредица с европейска проза на издателство „Колибри“. Тя е адресирана към будната читателска аудитория, която живее с проблемите на глобалния свят и се интересува от най-новите тенденции и постижения в пъстрата панорама на европейските литератури. Веднага прави впечатление общата визия, разработена от Капка Кънева. В жанрово отношение поредицата включва романи, разкази, т.нар. хибридни литературни творби, както и заглавия с експериментален характер. Дотук са излезли: „Флорида“ на Оливие Бурдо в превод на Албена Шарбанова, „Онова, за което не искам да мисля“ на Йенте Постюма в превод на Мария Енчева, „Сезонът на осите“ на Елиса Ферер в превод на Калоян Игнатовски, „Пчелно семейство“ на Аня Мугерли в превод на проф. Людмил Димитров.
Петата книга примамва читателя още със заглавието – „Песента на вакуумираното пиле“. Автор е Люси Рико, непозната у нас до този момент френска писателка, преводът е на Румяна Мл. Станчева. Не мислете обаче, че авторката ви е приготвила разточителен обяд с печено пиле (още повече че главната героиня е вегетарианка), по-скоро ще ви клъвне невинно със свежата си „перната“ идея. Под воала на една привидно обикновена семейна история се крие сюрреалистичен разказ за суровото отношение на хората към природата и за отблъскващия фалш на консуматорското общество. Разказ, в който кръвта и нежността, „екзекуцията“ и милостта безмилостно се преливат.
Младата Полин вярва, че всяка смърт трябва да е полезна. Смъртта на собствената ѝ майка, с която никога не са били близки, ѝ носи наследство от триста пилета, петдесет кокошки и десет хиляди евро. Въпросните животни са осигурявали препитание на няколко поколения от нейния род. След като се завръща във фермата, Полин се вкопчва в пилетата като последното нещо, което ѝ е останало от майка ѝ, измисля им имена, които ги „очовечават“, и постепенно се привързва към тях. Всяко име отразява характерен белег на съответното пернато създание – например Кураж, Лолита, Дебют, Зелда, Говедо и др. Това не ѝ пречи да изпитва смущаващо удоволствие всеки път, когато пристъпва към „екзекуция“ на дадено пиле с цел продажба. Всъщност удоволствието е породено именно от факта, че пилетата на Полин, ако и да са обречени – като всички пилета в птицеферми, не умират анонимни. Тя им отдава последна почит, като им пише биографии – своеобразни епитафии, които прикрепва към вакуумираните опаковки… („Можеш да разбереш пилетата, колкото можеш да разбереш хората“, защо тогава да ги лишаваме от право на индивидуалност?)
Идеята на Полин ще съблазни предприемчивия търговец Фернан и той ще ѝ предложи сделка. Става дума за амбициозен проект за градски развлекателен център за пилета, които „живеят щастливо“, преди да влязат в супермаркета, т.е. в пилешкото гробище, обзаведени с персонална характеристика. За целта Полин ще наеме цял екип от сценаристи на пилешки биографии. С напредването на разказа онова, което изглежда причудливо в първите страници, придобива все по-абсурден привкус, манията на Полин заразява любимия ѝ мъж Луи, двамата дори осиновяват пиле. Но да спрем дотук, за да ви остане насладата от… преглъщането на тази книга, провокираща размисъл върху индустриализацията на птицевъдството, етичния и екологичния аспект на днешното производство изобщо. Докато я четях, се сетих за една източна поговорка, която гласи приблизително следното: „Даже когато нанизваш жаба за стръв, прави го така, сякаш я обичаш“.
„Песента на вакуумираното пиле“ не е лишена от кинематографичен потенциал – освен че се занимава с творческо писане и преподаване, Люси Рико е филмов сценарист и режисьор, което обяснява отпечатъка на сърцатост и лекота върху тази нейна първа книга, без да пренебрегваме хладната ѝ прозорливост. През 2021 г. романът е удостоен с цели три награди – за роман с екологична насоченост, награда Cheval Blanc за дебют и награда Vendanges Littéraires, с която се отличават нови произведения на автори, чиято дейност е постигнала голяма известност и въплъщава дух на споделеност.
