Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Една китайска поговорка гласи: „И най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет”. Затова посягам към него.
В началото на февруари ни застигна поредната скръбна вест. Скъсано въже прекъсна живота на още един корав българин, устремен към висините. След Христо Проданов, Огнян Стойков, Милен Метков, Христо Станчев, Йорданка Димитрова, Христо Христов, Мариана Масларова, Петър Панайотов, Иван Томов, Петър Унжиев и Боян Петров, и Атанас Скатов се затъркаля надолу по ската на Хималаите. За някои от тези храбри мъже и жени „Домът на снега” се превърна и в техен вечен дом. Наред с другия – този в нашите сърца.
Каквото и да кажем за тези луди глави, все няма да е достатъчно. Но луди ли са те всъщност? Ако вярваме на част от мненията под публикациите за гибелта на Скатов, това било най-малкото. Хора като него били егоисти, самовлюбени, жадни за слава, безмозъчни, сами си го търсели и още куп комплименти в същия дух. Да, знам, че край мен живеят и такива оценители. Те се чувстват щастливи, денят им е ведър и осмислен, когато си купят от „Кауфланд” бахур на промоция. За тях достойното е сутрин да си изпиеш кафето, да минеш през клозета, да отидеш на работа, да обядваш, да се върнеш от работа, да вечеряш, да седнеш пред телевизора, да минеш през клозета и да отидеш да спиш. Всички, които не се вписват в този свещен ритуал, са като изброените по-горе. Да мрат, щом така искат!
Слава Богу, у повечето от нас Скатов, Проданов, Боян Петров и другарите им срещат разбиране и почит. Това е нормалното. Понеже не можем всички да покоряваме върховете, ние сме упълномощили такива като тях да ни представляват сред облаците. Не твърдя, че само те са нашите герои. Но е срамно и да бъдат изкарвани едва ли не мазохисти, замаяни от суета и самолюбие. Познавах лично Боян Петров. Човекът се занимаваше с наука и да твърдиш, че е бил в плен единствено на екстремната си страст е грозна клевета на комплексари и неудачници. Но кой съм аз да съдя!
В историята винаги е имало и има личности, които са се отличавали от основния тренд на стадото и са будели в него от неприемане до омраза. Дали са изкачвали върхове или са прекосявали океана на сал, дали са се борили за национална кауза или за личното си право на глас, те все са търпели упреци от пасивното мнозинство. Нима за Ботев и Левски никой да не е проронвал лоша дума? Или бездарници да не хулиха Вапцаров? Или пък срещу Политковская и нейните съмишленици да не се е изливала тиня, олово или отрова? Бедата настъпва,когато това се превърне във всеобща мантра на съгласие. Тогава до Сталин, Хитлер и Пол Пот остава само една крачка.
Научих със закъснение, че Атанас Скатов преди осем години решил да стане веган. И да изследва тялото и психиката си при този начин на хранене през изтощителните си преходи. Дължината на човешките черва е 7-8 метра, на хищния вълк – към 5, а на преживните крави в различна възраст – между 20 и 40. Което ме кара да мисля, че човекът е пригоден за смесено хранене – растително и месно. Самият аз ям доста месо. Но бих бил последният човек на света, упрекнал Скатов за избора му. Или допуснал, че е паднал в бездната, защото му е била слаба храната. Уважавам хората, имащи концепция за себе си и за живота, стига да не е мракобесническа. И готови на всякакви предизвикателства и рискове, за да я отстоят, вместо да се оставят на кроткото течение и да се озоват в блатото.
Дните се търкалят и новината от началото на февруари логично заглъхва сред оглушителното хрупане, хъркане и други неприлични звуци, донасящи се откъм общата ни зоологическа градина.
Иззад решетките, под небето – стремеж за малцина.
