Лира Литературно-рекламна Агенция
„120-те дни на Содом” е писан в Бастилията
Писател и политик, аристократът се противопоставя на обществения морал. Освободеният му сексуален живот става пословичен, като през 1768-а е арестуван за насилие над жена. Четири години по-късно е осъден на смърт, но после присъдата е заменена със затвор. Пратен е в Бастилията, а оттам – в психиатрично заведение.
Дали е бил луд маркизът, може да отсъдите и по това, че докато пребивавал в историческата крепост, разрушена през 1790-а, написал върху 12-метров хартиен свитък една от най-известните си творби – „120-те дни на Содом”. За целта маркизът използвал най-дребния възможен шрифт – хартията била широка нищожните 11 см. Скрил творбата си в стената, а последвалото преместване го лишило завинаги от нея.
Като по чудо обаче свитъкът оцелява при щурма над Бастилията, довел и до нейното рухване. През 1904-а немски колекционер прави възможно публикуването на „120-те дни на Содом”. Съдбата на ръкописа продължава да е драматична – първо го придобиват наследниците на развратника, после пък е откраднат. От 2014-а е собственост на фондация, която дори го излага в музей, като поводът е 200 години от смъртта на автора.
Сега френските власти отправиха призив за финансова подкрепа, че ценният ръкопис да бъде откупен и запазен за бъдещите поколения. Цената е около 6 млн. евро. В официалното изявление се казва, че „120-те дни на Содом” е най-радикалната и най-монументалната творба на маркиза, която съдържа есенцията на неговата философия. Изтъква се също фактът, че френската литература е повлияна от творбата изключително много, а самият ръкопис пък има необикновена съдба.
Маркизът написал в Бастилията върху 12-метров хартиен свитък една от най-известните си творби – „120-те дни на Содом”
Маркиз Дьо Сад пише романа след като е прекарал вече осем години в затвора. Чучелото му е горено по френските площади, преживял е и опит за убийство, а пък скандалите с проститутки са неизброими. В същото време според много наблюдатели в наши дни творчеството му е по-добре прието в Щатите и Великобритания, отколкото в самата Франция. Нееднократно е цитирана например Симон дьо Бовоар, която казва за маркиза, че „осквернява всеки принцип на човешката справедливост и благоприличие”. Четенето на самата книга „120-те дни на Содом” пък е повече от мъчително и дълбоко разстройващо. Но и какво ли да бъде, след като е писана от един… болен ум. А съдбата ѝ сега ще решат наследниците на човека, дал на света думата садизъм – французите.
