Лира Литературно-рекламна Агенция
Полша като модел за един британец − вижте на какво в хумористичния пътепис на Бен Ейткен „Риба и пържени картофки − моята невероятна година в Полша“
Нас, българите, едва ли нещо чак толкова може да ни изненада в манталитета на поляците, но Бен Ейткен сочно ги описва през призмата на своите перипетии. По-правилно е да кажем − солено, защото в стремежа си да изучи отблизо хората и стандарта, от който те бягат, британецът се качва на първия самолет до Познан, после дълго пържи в каравана картофки и риба − неблагодарен труд за малко пари, опитва да преподава на поляци, които не щат да говорят английски, обикаля прелестни кътчета в страната и достатъчно кръчми, ходи на сватба, влиза в манастир, попътува и се връща вкъщи с впечатления за книга, в която нямаше как де не оценим разкошния английския хумор и наблюдателност. В същия дух са неговите отговори на нашите въпроси, които му изпратихме с помощта на изд. „Ера“.
– Господин Ейткен, представете се на българските читатели.
– Роден съм по времето на Маргарет Тачър, спрях да раста на 1,80 м и съм зодия Водолей.
– „Риба и пържени картофки − моята невероятна година в Полша” e смешна книга. От кои автори сте се учили да пишете в този хумористичен стил, който предполага и сериозни литературни познания?
– Всъщност не стъпвам на сериозна литературна основа. Прочетох първата си книга, когато бях на деветнайсет години – „Дневникът на Бриджит Джоунс” на Хелън Филдинг. Кандидатствах да уча литература, защото имах добри оценки в училище. Още помня как отидох на интервю в Оксфордския университет и им признах, че съм чел само една-единствена книга. Беше запомнящ се момент. Всички университети, в които кандидатствах, ме отхвърлиха. Малко по-късно се запалих по книгите и писането. Кои автори са ме вдъхновили ли? Хелън Филдинг!
– Случайно ли избрахте Полша? Защо не България например? Ние щяхме да ви научим да месите баница (традиционно тестено печиво) и да приготвяте таратор (традиционна студена супа с краставички). Но да знаете, че плащаме по-малко от поляците 
– Може би наистина стана случайно. Или по-скоро поредица от случайности. Не знаех нищо за държавата, но беше евтина дестинация. Това може да звучи несериозно, но веднага щом пристигнах в Полша, намеренията ми станаха сериозни – исках да работя и да пътувам. Наистина да се запозная и усетя това място. Да снимам, да се влюбя, да разговарям с хората, да науча езика… И после да опиша всичко това черно на бяло, без никакви задръжки, точно както е било. Сега пък се замислям дали нямаше да съм много по-щастлив в България, като ми споменахте за студената супа с краставички
– Много по-различни ли ви се видяха поляците от британците, или навсякъде хората са еднакви?
– Имаше разлики, да, но те не ме шокираха – заинтригуваха ме, доставиха ми удоволствие, плениха ме тотално. Това е едната причина, поради която пътувам – заради различията и противоречията. Така се учим ние, хората. Но да не забравяме, че Полша не се намира на Луната. Тя е част от Земята, част е от нашия свят. Всички си живеем живота, просто сме „облечени” по различен начин. Като напуснем дома си и отидем някъде надалеч, разширяваме мирогледа и интересите си. Бих казал, че отчасти съм станал поляк. И по-добър човек.
Докато работех за минимална заплата в Полша, научих много неща за разходите необходими за живот там. Успях да надникна и опозная една по-различна Полша
– Искали сте да работите, за да опишете всичко от първо лице ? Сега, когато сте си у дома, не ви ли е писнало от риба и пържени картофи?
– Да, определено съм се нагледал на картофи. Толкова много обелих, докато бях в Полша, че не искам дори да припарвам до тях, докато не умра, но и тогава със сигурност ще ме чакат поне 15 кг. в отвъдното. Докато работех за минимална заплата в Полша, научих много неща за разходите, необходими за живот там. Успях да надникна и опозная една по-различна Полша. Точно тя ме доведе и до момичето, в което се влюбих и после разлюбих.
– Кой е първият спомен, който днес изниква в ума ви щом се сетите за Полша?
– Пироги (пирожки). Искаше ми се да не са те, но ето нà. По-добре в главата ми моментално да изплуваха картини на площада в Краков, река Варта или красивите лица на приятелите ми поляци, но не – задължително се сещам за пироги.
– Вие сте предприели авантюра, а мислите ли, че британци наистина биха емигрирали заради Брекзит?
– Отдавна спрях да се опитвам да предвидя какво ще им хрумне на британците.
