Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
И кво прайм ся? Какви пак ги дъвчем? След десетилетия сравнително успешни опити да съсипем образованието си, една поредна заплаха е надвиснала над изстрадалите глави на деца и възрастни.
Коронавирусът беше само поводът за дистанционното обучение. Добре, изтърпяхме ограниченията и насилието, с които съпроводихме вируса „с невиждана ярост в човешката история”(!). Само че защо си мисля, че за образователното министерство той беше удобна прелюдия, за да поеме то оттук нататък в една нова посока за изпразване от човечност на обучението на младите хора. Да замени хилядолетното живо общуване на деца и възрастни с ерзаца на екрана и отчуждеността на електронните импулси.
Тази „модерна” теза не е родена само в местните учени глави. От десетилетия в света се подготвя масовото обезличаване на отделния индивид. Перспективата роботите да заменят живата сила в производството, защото са по-евтини, изпълнителни, неуморими и не излизат в болнични отдавна владее умовете на алчните визионери на бъдещето. Човекът става все по-проблемен за корпорациите, банките, ако щете, и за фармацията и военно-промишлените комплекси. Да, от него те печелят, но честата му непредсказуемост, ненадеждност и склонност към анархизъм са прът в колелото на безпроблемното трупане на богатства. Колкото индивидът е по-заклещен от власт, медии и всички други форми на обществено потисничество, толкова по-удобен е за манипулиране и доене. И образованието е един от инструментите за обезличаване и покоряване.
И така, на родна почва днес упорито се мисли как този механизъм плавно и неусетно да надене юздите си на младия българин. Очевидно няма да е от раз. Важно е да се подготви общественото мнение. Да му се внушат показатели, стъкмистики, съмнителни ползи от навлизането на цифровизацията в главите на децата ни. Сякаш там вече не е пълно с нея. Сякаш те не са повечето време в смартфона, таблета, запушили със слушалки уши за реалния свят и пребиваващи в една паралелна, много по-контролирана и манипулирана негова версия.
Никой не може да ме убеди, че ученето от дистанция е по-добро от ученето на живо. Че пикселовият образ и изкривеният глас са по-добри от присъственото общуване ведно с биотоковете, които се разменят, и с чувството за социално единение, което те изпълва. Ако не беше така, защо футболните фенове изпълват стадионите, вместо да зяпат в телевизора? Защо меломаните предпочитат концерта в залата, вместо записа от екрана? Ами театралната игра, когато долавяш дъха и всеки жест и мимика на метри от себе си?
И защо предпочитаме вечер да прочетем приказка на детето или внучето си, докато то се гушка в нас с ококорени очи и зяпнала уста, вместо да му пуснем запис на същата, като му кажем на излизане: „Айде, слушай я, после се завивай и заспивай!”
Младите хора не само се учат на ЗНАНИЯ в класната стая. Те се учат да ЖИВЕЯТ в социум, да контактуват в среда, което ще правят през целия си живот. А някой иска да им го отнеме. Да ги направи самотни, алиенирани егоисти, които да лъжат системата, че дистанционно учат по-добре, защото така им е по-лесно да бъркат в мрежата и да си вземат оттам информацията, за която ги изпитва учителят. Тези с бързите пръсти ще имат по-добри оценки от другите, които ще ползват ума си и знанията в него. Това ли искаме? Да ги възпитаваме в това невинно засега мошеничество, та като пораснат, да са опитни в големите измами и далавери?
А какво да кажем за най-малките, за учениците в началните класове? Те не могат да се оправят без родител, дядо, баба до себе си. Някой трябва да седи до тях, да им помага, да ги насочва. А кога ще работи? Впрочем, да, скоро няма да има нужда. Нали роботите ще заменят живата сила.
Ами здравословният аспект? Да седиш от 6 до 10 часа пред компютъра, да напрягаш зрение, като по този начин нарушаваш двигателния си режим, храненето си, съня си? Това дете да не е безчувствена туба, в която да наливаш знания през фуния, додето не почне да прелива?
Не, не и не! Родните просветни функционери, шефове и шефчета, които отродиха вече няколко поколения българчета, като изключиха знакови творби и писатели от учебната програма, като въведоха тежък и скучен език в учебниците, като присаждаха произволно чий ли не чужд опит трябва да бъдат спрени при поредното си издевателство. Самите учители, горките, нямат смелост да се опълчат. Те вече са наплашени, пазят си хляба и това е разбираемо. Защото утре ще ги съкратят, под предлог недостатъчно ученици. Как да смеят да се опънат на началството, като им е забранено и да санкционират учениците. Те са между чука и наковалнята. Едните са ги стиснали с чатала зад врата, другите им се качват на главите.
Нека обаче ние мислим със собствените си глави, не с компютрите си. Нека не позволяваме тихомълком обучението, идещо още от Аристотел, да се превърне в пародия или в казино с автомати за знания. Нека оставим децата да учат в естествената си среда, да се съревновават и да си завиждат, да се гъбаркат един с друг, но и да си помагат. Пред екрана те само ще трупат агресия, защото така действа той – налива ти еднопосочно информация и ти трябва да избиеш някъде чивията. Къде, къде − на улицата или някъде другаде, където да застрашиш нечий живот или своя собствен.
Нека и родителите, и учителите си починат от този много по-трудоемък и ангажиращ времето и вниманието им труд, и да се посветят на това, което по-добре могат да правят.
Да възпитават ХОРА, а не ЗОМБИТА!
