Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
Сборникът „Амок“ (1922) излиза с подзаглавие „Новели за страстта“ и обхваща пет хипнотично красиви, рефлективни новели за изпепеляващи душата страсти: „Амок“, „Жената и природата“, „Фантастична нощ“, „Писмо на една непозната“ и „Улица в лунна светлина“. Завладяваща проза, предназначена да ни убеди, че само онзи, който изживява съдбата си като постепенно разкриваща се тайна, живее истински.
Думата „амок“ идва от малайски и означава сляпа ярост или агресия, един вид кучешки бяс при човека. Пристъп на безсмислена мономания, сравнима единствено с алкохолно опиянение и лудост. Никоя земна сила не би могла да обуздае човек в състояние на амок. Това обяснява поведението на главния герой в първата новела − лекар с опетнена репутация, решен да скъса с европейското си минало и да замине на работа в тропиците, в едно селище в дивата пустош. Там той прекарва по служба седем години – сред животни и туземци. Докато един ден не се появява тя с горда молба, облечена в бизнес предложение. Тя е безименна аристократка с властен тон и стоманена решителност, с хубост без възраст и надменни английски очи. Демоничната повелителност на нейната воля първоначално го стряска, после го разгневява, накрая извиква у него непреодолимото желание да я подчини и унизи. Ответната реакция на арогантния му опит да я изнуди е толкова могъща и безапелационна, че ще го доведе до амок и ще срине целия му свят, нещо повече – докторът никога няма да си прости за последвалите събития. Новелата представлява сръчен разказ в разказа – рамка, която допълнително усилва въздействието.
„Жената и природата“ е онирична и невероятно „сетивна“ новела, в която напоеният с тиха ярост и измъчено сладострастие зной се превръща едва ли не в самостоятелен персонаж благодарение на зоркия, безмилостно интроспективен поглед на разказвача. В представите на мъжа образът на девойката, унесена в безсъзнателно желание да бъде обладана, се слива с образа на изтерзаната от суша природа, петимна за живителен дъжд. „Фантастична нощ“ е най-философската новела в сборника. Разказвачът ни поднася едно „душевно саморазкритие“ под формата на записки, намерени на писалището на австрийски запасен лейтенант след гибелта му в сражение при Рава Руска през 1914 година. Свикнал да получава от съдбата всичко на тепсия, трийсет и шест годишният барон Фридрих Михаел фон Р. се е отдал на безделно съзерцание в една шеметна и щедра на контрасти Виена, което постепенно обезкървява живота му. Почувствал се отлъчен от близките си и от света по силата на обзелата го апатия и презрението, което храни към всяка човешка слабост, той решава да отиде на конни състезания, т.е. да предизвика сам вътрешното си вцепенение, сливайки се с грохота на огнедишащата тълпа.В един безумен момент извършва неочаквано за самия него престъпление – небрежна кражба, която го сродява с утайката на обществото, запраща го при „плебеите“ и „хъшлаците“, съприкосновението с които винаги го е ужасявало. Следва непредставимо преображение, водещо до кристалната осъзнатост, че ако си намерил себе си веднъж, не можеш да загубиш нищо повече.
„Писмо на една непозната“ е покъртителна новела, чиято форма е обозначена още в заглавието. Известният романист Р. се завръща във Виена и, сякаш случайно, си спомня, че на този ден навършва 41 години. Прислужникът му връчва куп писма, като едно измежду тях се оказва съкрушителна изповед на агонизираща от треска и мъка млада жена, погребала детето си малко преди да завърши писмото. Тези тръпни редове не само осветяват дълбоко пазена тайна на едно ранено човешко същество, но поднасят на суетния писател огледало, разкриващо недотам приятни истини за самия него. Последната новела в сборника, „Улица в лунна светлина“, е драматична история за любов и гордост, преливаща в удивление от пъстротата на човешките съдби, и съвсем естествено хвърля мост към началото на сборника.
Стефан Цвайг е несравним демиург на словото и ясновидец на човешката психика, владеещ до съвършенство финия рисунък на противоречивите душевни трептения, които са неразделни от влиянието на обкръжаващата среда − хора, предмети, явления. Заслугата за експресивния превод отново е на Димитър Стоевски, проникновен познавач и тълкувател на австрийския писател. След „Огнената тайна“ и „Амок“ предстои да бъде издаден и третият сборник с новели, организирани от самия Цвайг на тематичен принцип − „Смут в чувствата“(1927).
