Лира Литературно-рекламна Агенция
Наричана първата бизнес дама на своето време, мадам Барб-Никол Понсарден Клико признава само едно качество за своето шампанско – най-доброто. Тя открива метода ремюаж и първа създава шампанско, чисто като сълза.
От първия момент в Бузи, Барб е завладяна от гледката на стелещите се лозя. Омъжена за Франсоа Клико, производител и търговец на вино, тя постепенно научава всичко за отглеждането на лозята и изкуството да създава вино. Когато съпругът ѝ умира внезапно, Барб не се колебае дълго преди да вземе своето решение. С неукротимия си предприемачески дух, тя застава начело на една компания, която въпреки всички трудности ще превърне в истинска империя.
Освен романизирана история за Барб Клико, книгата „Кралицата на шампанското„ (изд. „Ера“) представлява и роман за шампанското. Научаваме ненатрапчиво за вегетативния цикъл на лозята, за работата на лозари и винари, за етапите на производство на шампанско. И за тайните експерименти и нововъведения на Барб, които ѝ позволяват да направи шампанското „Клико“ кристално чисто и ароматно. Един френски критик пише: „Този роман припомня и призрачната лекота на удоволствието от дегустацията, мимолетното щастие, което пощипва езиците насред суровото битие…“
Фабиен Моро е френски историк и писател. Идеята за книгата „Кралицата на шампанското“ се заражда, след като Моро открива стари бутилки „Вьов Клико“ сред плаж на Балтийско море. С достъп до архивите в къщата на Барб Клико, Фабиен Моро представя истинската история на една изключителна жена.
ОТКЪС
Барб не се отклони и за миг от първоначалната си стратегия да произвежда вино с най-високо качество. Зае се с тази задача съвсем систематично – опитваше се да обогати знанията си за виното, за да може да подобри и съдържанието на своите бутилки. Най-сетне през 1816 година успя да изнамери метод, с който да избистря шампанското. Подходът, който прилагаше при своите упорити изследвания, най-после даде резултат благодарение на използването на специална стойка, на която бутилките отлежаваха. На нея те се поставяха под ъгъл с тапата надолу в дупки, специално пробити в хоризонтално поставена дъска, разклащаха се всеки ден и се накланяха с няколко градуса повече, за да може утайката да се събере в гърлото. Простичката операция по пречистване на виното позволяваше след това утайката лесно да се отстрани и така да се премахнат всички примеси, които иначе влошаваха вида на налятото в чашите шампанско. След като Барб въведе това изобретение, вече не се налагаше шампанското предварително да се налива в гарафа, за да се утаи, и бутилките можеха да стоят царствено извисени на масата.
Това, естествено, породи у нея неутолимото желание да разполага с подходящи за нейните вина стъклени бутилки. От 1820 година нататък се посвети с предаността на учен, който изследва трудна материя, на идеята да създаде идеалната бутилка за производството и сервирането на произвежданото от нея шампанско. Всъщност известно бе, че мехурчетата му започват да се образуват още в бутилката по време на вторичната ферментация и това я превръщаше в действащ инструмент, който участва в процеса. Само че този инструмент същевременно трябваше да бъде и съд, който да издържа и на най-дългото транспортиране дори при непредвидими условия, и най-сетне – да може да стои елегантно и върху най-изисканите трапези. Стремежът на Барб да намери съвършената бутилка я отведе по пътищата на Аргон, на Север и в Ен – там, където имаше многобройни стъкларски работилници. Тя особено обичаше да посещава майсторите стъклари в Трелон, Воксро или в Кикангрон. Стоеше с часове пред зиналата огнена паст, омагьосана от разтопените топки, които стъклодувите сръчно подхващаха и само за няколко минути превръщаха в тъмна бутилка. Собственикът на една от най-големите стъкларски работилници на Север се привързва с цялата сила на чувствата си към нея – неговата най-добра клиентка, която всеки месец му поръчваше хиляди бутилки. Двамата прекарваха заедно дълги часове, през които обсъждаха всеки етап на производството. Намесата на Барб в изкуството на майстора стъклар не обезсърчи този суров, но сговорчив човек. Още повече че беше пленен от своята клиентка с неудържим дух, която предявяваше безкрайни претенции. Самият той също беше вдовец. След няколкомесечна кореспонденция помежду им и след многократните посещения от страна на най-активната вдовица в Шампан той реши, че може да ѝ предложи брак – квалифицира го като напълно естествено съчетание между чашата и виното. Барб несъмнено изпитваше огромно удоволствие от общуването си с този изобретателен човек. Престоите ѝ в стъкларската работилница понякога продължаваха по-дълго, отколкото работата ѝ изискваше, но въпреки това в крайна сметка заяви на майстора, че е голяма почитателка на изкуството му, но в никакъв случай не би могла да бъде равностойна на идеала му за съпружески живот нито с оглед на своята личност, нито с оглед на дейността си. Той ѝ отвърна с подарък – изумително красиво цвете от розово стъкло, което тя сложи на нощното си шкафче.
През цялата 1820 година Барб експедираше все повече бутилки. На следващата година след нелеп инцидент с кабриолет, при който излетя в ледените води на Рейн, умря Луи Бон и това я потопи в дълбока скръб. Тя изгуби приятел и смъртта му я принуди да организира по нов начин търговията си. От тук насетне Барб възложи на местни агенти мисията да набират поръчки и да разпределят количествата изпратени бутилки. Тя насочи цялото си внимание към Русия и докато през 1816 година експедира за тази страна около 45 000 бутилки, то през 1821 броят им достигна 280 000. Поръчките пристигаха с такова темпо, че винарната се затрудняваше да ги изпълни. Нейните вина се ползваха с толкова голям успех в Русия, че руснаците предпочитаха да изчакат кораба на мадам Клико дори когато той пристигаше след останалите, вместо да пият друго вино, което не им е по вкуса. Любителите на нейното шампанско особено ценяха непроменливото му качество и характерния му стил – то се отличаваше с висока захарност, а това им допадаше много. Устойчивите, но гъвкави при отварянето тапи и най-сетне, превъзходната прозрачност на шампанското благодарение на това, че отлежаваше върху надупчената първоначално дървена маса, привличаха все повече руски клиенти, които започнаха ласкаво да наричат нейното вино кликовско. Но този успех имаше и своята тежка цена – Барб не можеше да задоволи всички поръчки и трябваше да се бори с фалшификаторите на собствената си продукция, които използваха името ѝ и отличителните знаци върху тапите и касите. Тя свиква да се брани, уповавайки се все повече на правната защита на търговските съдилища, на които предоставяше образци от своите марки, нанесени чрез жигосване.
В резултат на това бурно развитие Барб промени и организацията на производствения процес в Шампан – той вече се осъществяваше на различни места в Реймс, а и направо в самите лозови масиви. Така малката винарна на Филип Клико се превърна в мощната фирма „Вдовица Клико“ за търговия с шампанско. Тя управляваше властно около двайсетина служители, петдесетина работници бъчвари или грижещи се за подземията и за избите, към които трябва да се добавят още двайсетина опитни лозари, на които поверяваше грижите за своите лозови масиви.
Пак през 1821 година по препоръка на един от своите колеги Барб прие на стаж Едуар Верле – двайсетгодишен младеж, останал наскоро сирак, дошъл от Райнланд в югозападната част на Германия. Верле произхождаше от заможно семейство – приживе баща му бе изпълнявал в Хатерсхайм важните функции на началник на станция, на която се сменяха конните впрягове на дилижансите на „Турн и Таксис“ . Той беше интелигентен и скоро привлече вниманието на Барб – жена с опит в бизнеса, каквато тя вече бе станала – и то точно в момент, в който ясно осъзнаваше, че бързото развитие на търговските ѝ сделки се нуждае от достоен за доверието ѝ помощник. Към тази ѝ грижа, свързана с оптимистичните перспективи за все по-разрастващо се производство, се прибави още една. Ставаше дума, естествено, за това кой ще я наследи. От 1817 година Барб вече имаше зет – Луи дьо Шевине, когото ценеше като син, но така и не забеляза у него желание да ѝ помага, камо ли да я замени. След десетина години, през които работи при нея, Едуар се очерта като способен във всички области и тя го включи в управлението на своята фирма – акт, който го определи и като неин наследник. През 1825 година Барб присъства на коронацията на Шарл Х в катедралата в Реймс. По време на церемонията тя се върна в спомените си към онова първо писмо от херцогинята на Дино, когато Доротея все още беше само най-младата дъщеря на херцогинята на Курландия. Тогава тя ѝ беше разказала, че в замъка в Митава са се приютили членовете на кралското семейство – бъдещият крал Луи ХVІІІ, неотдавна починалият крал и Шарл Х, на чиято глава в момента полагаха короната точно срещу нея, докато той стоеше загърнат в мантия от синьо кадифе с извезани отгоре лилии.
Барб остана изключително доволна от съдружието си с Едуар Верле. Тя най-сетне почувства, че вече може да отслаби вниманието, с което всеки ден следеше как вървят работите ѝ. Позволи си дори да предприеме няколко пътешествия във Франция и Германия и в продължение на седмици да бъде далече от Реймс. За целта даже реши да смени и дилижанса си, за да се чувства по-комфортно по време на пътуванията.
Пейзажите на Шампан обаче си останаха за нея гледката, на която предпочиташе да се възхищава от сутрин до вечер, и в началото на 1843 година реши да се заеме с изграждането на внушителен замък върху хълмистата земя на Бурсо близо до старата сграда, купена преди двайсетина години.