Начало / Критика / „Смут в чувствата“ и други новели

„Смут в чувствата“ и други новели

Юлия ПЕТКОВА

coverСборникът „Смут в чувствата“ (1927)  е третият и последен том с новели, организирани от самия Стефан Цвайг на тематичен принцип, след „Огнената тайна“ и „Амок“, които излязоха у нас през 2020 година. Превода дължим на Димитър Стоевски и Ива Иванова.

Едва ли ще е пресилено, ако определим това издание като апотеоз на човечността и сублимен творчески жест на опрощение за човешкостта, нов прилив на дивна фантазия, усилена от скрупульозна наблюдателност и чувствителност, която ценителите на филигранното перо на Цвайг добре познават. Трите новели, включени в сборника, са: „Двайсет и четири чаcа от живота на една жена“, „Разрухата на едно сърце“, „Смут в чувствата. Записки на тайния съветник Р. фон Д.“ Това са истории за невъобразимите глъбини на земните чувства и за противоречията, раздиращи съзнанието, за онези критични мигове и събития, които се стоварват върху нас като удар и оставят драматичен отпечатък върху личността ни, предопределят целия ни по-нататъшен живот, правят ни едновременно завършени и уязвими.

В „Двайсет и четири чаcа от живота на една жена“ достолепната мисис К. решава да се довери на своя благодушен събеседник, макар и почти непознат, и да му разкрие истината за една съдбоносна среща в миналото, разяждаща съвестта ù. (Защото „половината истина не струва нищо, цена има само цялата истина“.) Преждевременно останала вдовица, тя води равен и благочестив живот, лишен от вълнения и цел, когато внезапно бива запленена от окаян млад мъж, пристрастен към хазарта. Инстинктивното ù влечение прераства в желание да го спаси от самия него, от безразсъдната му, пагубна страст…„Разрухата на едно сърце“ ни въвежда в изтощителните и в крайна сметка саморазрушителни терзания на един баща, който не може да приеме факта, че дъщеря му вече не е дете. Търговският пътник Саломонсон заминава със семейството си на почивка в Гардоне, но една нощ става свидетел как 19-годишната му дъщеря Ерна се измъква от чужда хотелска стая. Сърцето му се сгърчва от болка, мислите му започват да пърхат слепешката като прилепи заради предполагаемото „безчестие“ на най-любимото му същество, срутва се и физическото му здраве.

zx980_4037156Проява на леност, безсилие или на твърде ограничен поглед ли е това, че всички описват само най-горния осветен, слънчев пласт на живота, където сетивата реагират открито и закономерно, докато долу, в подземията, в шахтите и клоаките на сърцето фосфоресцират действителните, злокобните чудовища на страстите, потайно се съвкупяват и се разкъсват във възможно най-чудати и заплетени пози?

В „Смут в чувствата. Записки на тайния съветник Р. фон Д.“ младият Роланд прахосва живота си, докато баща му не го навестява в деликатен момент без предупреждение. Случката го отрезвява и той решава да се посвети на ученето. В колежа се натъква на професор с бляскав ум, който сякаш омагьосва студентите си, вливайки им мъдрост и любов към величавата дарба на Шекспир. От страниците изплува вцепеняващо красив разказ за сложния път на себепознанието, стремежа към другия и моралната отговорност за нашите действия, а както подсказва заглавието − и за потиснатата сексуалност, за страстта, която трябва да бъде удържана или „опитомена“, за да е по-благовидна и приемлива за околните…

Ненадминат майстор на новелата, Стефан Цвайг владее до съвършенство процеса на трансформиране на потока на емоциите в думи, като не допуска и за миг интензивността на чувството да избледнее. В това мощно, неудържимо течение има всичко – музика и меланхолия, благородна решителност и отчаяние, томителен копнеж се редува с вулканична ярост и пристъпи на безумие… Новелите в настоящия том са живителен извор на човечност. Както казва един от героите, в чиито реплики отекват мислите на автора, „на мен лично ми доставя повече радост да разбирам хората, отколкото да ги съдя.“

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

zelene3

Зелен е конят на живота

Юлия ПЕТКОВА Излизането на романа с мистериозното заглавие „Зелен е…“ у нас едва ли е …