Лира Литературно-рекламна Агенция
Самият Стефан Цвайг си е задал този въпрос, вдъхновен от Балзак, който е смятал Жозеф Фуше (1759-1820) за най-интересния психологически типаж на 19 в. Разкъсван от противоречивите мнения за него, но подтикван от желание да го осветли за поколенията, през 1929 г. талантливият австрийски писател създава романизирана биография на един не по-малко умен французин – „гений на задкулисните игри и шпионажа“, както четем на корицата. Само тя е достатъчна, за да препоръчам новото издание на книгата на Стефан Цвайг в хубавия стар превод на Димитър Стоевски.
Вгледайте се в тази завеса, или маска с цветовете на френското знаме, зад която наднича физиономията на Жозеф Фуше. На терена е любимата му Франция, а той е нейно отражение. Намесва се в съдбата ù като свидетел и участник едновременно, и прилича на двуликия Янус, способен да надживее всички режими и движения – Френската революция, Луи XVIII и Наполеон. Властолюбив, лицемерен и хлъзгав, Жозеф Фуше бързо сменя политическата си окраска и се върти натам, накъдето духа вятърът. От дете е болнав и невзрачен, затова има склонност към точните науки. Дипломира се като учител по физика и математика, за кратко работи, после става духовник. Изведнъж се превръща в революционер, проповядва атеизъм, но се жени в католическа катедрала. Мрази аристократите, конфискува имуществото на богатите, а сам трупа пари. В качеството си на министър на полицията Фуше въвежда тайните досиета, и уж милее за народа, пък праща хиляди на гилотината. Доскрошният му съмишленик Робеспиер става негов враг.
Единствен Стефан Цвайг не изпуска юздите на своя герой. Придържайки се към факти от живота на Жозеф Фуше, писателят с драматичен замах сякаш казва – исках да го измисля, но проклетникът съществува! За нас остава да наложим портрета му върху днешните политици и да внимаваме кой ще ни управлява.
Людмила Еленкова
