Лира Литературно-рекламна Агенция
Тереса Светославова, Хеликон Витоша
Но някак си всички се примиряваме или забравяме какви сме искали да бъдем, когато сме били млади.
Едно изключение е Джей, героят от романа „Катерина“ на Джеймс Фрей, в когото аз съм безнадеждно влюбена. До някъде автобиографична, „Катерина“ успя да разтърси света ми, нещо, което отдавна книга не ме бе карала да изпитам.
Събитията са динамични, дори неизмерими, чувствени, крещящи. Подтикващи те да се замислиш над цялото нещо, да вдигнеш нос от рутинното ежедневие и да си кажеш „Това ли е всичко? Това ли е същността?! Основната идея на нашето съществуване?! Да се учиш, да изкарваш пари, да гласуваш, да създадеш семейство, да ходиш ден след ден на работа до края на живота си?!“ От това се опитва да избяга нашият герой. Той е интроверт, който обича писането, книгите, изкуството, както и секс, наркотици и алкохол. Родом от Америка, той заминава да живее в Париж през 20-те си години, за да търси вдъхновение, за да пише и да „изпепели света“. Животът му е мрачен, самотен, но изпълнен с множество приключения. Авторът ни представя невероятни картини и места в Париж, от музеят „Роден“ с „Портите на Ада“ и Базиликата „Сакре Кьор дьо Монмартър“ ( църква на върха на Монмартър, най-високата точка в Париж), „Нотр Дам“, до малките улички и забутаните неизвестни парижки квартали и квартални кръчми. Историята освен за млад писател е и за любовта му. Сложна, странна, изпепеляваща, каквато е и цялата книга. Препоръчвам я на всеки, който не го е страх да чувства.
